Определение № 147 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на частния съдебен изпълнител К. П. срещу определение № 260067 от 9.2.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 66 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 260641 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 1808 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, съдържащо отказ да се преведе по негова сметка внесената от „Фешън Консулт София“ ЕООД гаранция в размер на 25 000 лв. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да се върне делото за разглеждане на частната му жалба по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. „Фешън Консулт София“ ЕООД е внесло сумата от 25 000 лв. като гаранция за допуснатото обезпечение на бъдещите искове по чл.440 от ГПК за признаване за установено по отношение на С. П. А. и „Денил Дискрет“ ООД, че магазин, находящ се в [населено място], [улица], срещу който е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20118270400197, не принадлежи на длъжника, чрез спиране на изпълнението. След като исковете са били отхвърлени и обезпечението е отменено, частният съдебен изпълнител П. е поискал внесената гаранция от 25 000 лв. да бъде преведена по негова сметка за удовлетворяване вземанията на „Лъч Трейд“ ЕООД срещу „Фешън Консулт София“ ЕООД за разноски по влезли в сила решения. С определение № 260641 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 1808 по описа за 2012 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на частния съдебен изпълнител. Това определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото и в процесуалния закон не е уредена изрично неговата обжалваемост. Следователно не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, при които определението може да се обжалва. Молителят може да поиска неговото изменение от съда който го е постановил, когато обстоятелствата са се изменили, допусната е грешка или пропуск/чл.253 от ГПК/. В този смисъл е разрешението, дадено в т.3 на ТР № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо отказът на Пловдивския окръжен съд да преведе сумата по сметката на частния съдебен изпълнител не подлежи на инстанционен контрол, поради което определението на Пловдивския апелативен съд, с което частната жалба против този отказ е оставена без разглеждане, а производството е прекратено, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При нова молба на частния съдебен изпълнител и дадено съгласие от вносителя на гаранцията първоинстанционният съд следва да прецени дали е спазена процедурата по чл.403, ал.2 от ГПК и дали освен искането на частния изпълнител има и искане от вносителя на гаранцията за връщане на внесената сума посредством превеждането и по сметката на частния изпълнител, което искане следва да бъде уважено. Това разрешение не би влязло в противоречие с мотивите на т.2 на ТР № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение