Решение № 1820 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8746/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Л. от гр. Пазарджик, [адрес] срещу Решение №3372 от 21.07.2025 г. на Административен съд – Пазарджик по административно дело №261/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Г. Л. срещу Отказ №1818з-966 от 09.10.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) – Пазарджик при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател – И. Г. Л., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че административният орган неправилно е приел, че искането е подадено поради „започване на работа“. Посочва, че издаденият отказ е немотивиран, тъй като в него не са посочени конкретни мотиви по наведените в заявлението основания. Сочи, че в заявлението за издаване на разрешение ясно е посочено, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е обусловена от факта, че жалбоподателят е работил като прокурор в миналото, а в последствие като адвокат, което обяснява и необходимостта от самозащита. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Касаторът се представлява от адв. И. Лулчев – Адвокатска колегия - Пазарджик. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – Пазарджик при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от главен юрисконсулт К. Пенова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното: На 20.09.2024 г. И. Г. Л. подава Заявление, вх. №181800-17213 до началника на РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик за издаване на разрешение за носене, употреба и придобиване на късоцевно оръжие, с цел самоотбрана. Към заявлението са приложени и изискуемите от закона документи. Във връзка със заявлението на жалбоподателя е извършена проверка от полицейските органи, която е приключила с изготвени до началника на РУ – Пазарджик Докладни записки, рег. № 1818р-31474/07.10.2024 г., рег. № 1818р-30765/02.10.2024 г. и рег. № 1818р-30763/0210.2024 г., в които е посочено, че И. Л. не е криминално проявен, не е регистриран за извършени от него престъпление и няма образувани съдебни дела по НК; срещу него не са установени противообществени прояви; няма данни за психично заболяване; няма данни да е употребявал алкохол или наркотични вещества, както и да са му налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Посочено е, че лицето спазва изискванията за съхранение на ООБ на постоянния си адрес. На 09.10.2024 г. е издаден обжалваният Отказ №1818з-966 от 09.10.2024 г. на началника на РУ – Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, е отказано на И. Г. Л. издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Като мотив за постановения акт е посочено – липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. На 01.11.2024 г. И. Л. е уведомен за постановения отказ. На 18.11.2024 г. Л. е депозирал Възражение, вх. № 181800-21297 срещу постановения отказ, като с Решение, рег. №31200-23153 от 27.11.2024 г. на Директора на ОД на МВР жалбата е оставена без разглеждане, с аргумент, че същата е подадена извън преклузивния срок по чл. 84, ал. 1 АПК. Решението от 27.11.2024 г. е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик, като с Определение №594/12.02.2025 г. по адм. дело №1338/2024 г., съдът е отменил посоченото решение и е върнал преписката за продължаване на производството и произнасяне по жалбата на И. Л. срещу постановения отказ. На 24.02.2024 г. с Решение, рег. № 31200-4211, ВПД Директор на ОД МВР – Пазарджик е отхвърлил жалбата на Л. и е потвърдил Отказ, рег. №1818з-966 от 09.10.2024 г. на началника на РУ – Пазарджик при ОДМВР – Пазарджик. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не са налице лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване на оръжие. С оглед представените по делото доказателства, първоинстанционният съд констатира, че жалбоподателят не установява спрямо него или имуществото му да са извършвани конкретни посегателства. Твърдяната от заявителя нужда, свързана с предходно заеманата от него длъжност като прокурор, също не представлява основание за издаване на исканото разрешение, доколкото видно от Протокол № 40 от 27.09.2006 г. жалбоподателят е освободен от длъжност „прокурор във ВАП“ още на 01.10.2006 г., т.е. почти 18 години преди подаване на заявлението. Счел е за неоснователни изложените в жалбата съображения, че актът не е мотивиран. Посочил е, че в тежест на физическото лице, което иска разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, е да докаже по несъмнен начин наличието на конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват безспорен извод, че неговият живот, здраве и/или имущество, респ. тези на членове на семейството му, са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Въз основа на горното, съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е приел доводите на жалбоподателя за правилни, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито в случая не са изложени от Л.. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана, още повече, че в самото заявление касаторът е посочил като причина - „самоотбрана при евентуално нападение“. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че административният орган не е изложил фактически и правни основания за издаване на акта. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в административния акт са изложени фактите и съображенията, въз основа на които органът е постановил оспорения отказ. Посочено е и правното основание за постановяването на акта – чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Обстоятелството, че в мотивите на оспорвания административен акт, като нужда обосноваваща необходимостта за издаване на разрешението, органът е допуснал техническа грешка и е посочил един път в акта и „започване на работа“, а не единствено „самоотбрана“, не обосновава незаконосъобразност на акта само на това основание, тъй като е ясна волята на административния орган. Изложените от органа фактически основания за издаване на акта са във връзка с относимото правно основание - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Неоснователно е и възражението, че административният орган е следвало да обсъди дейността на Л. като прокурор и адвокат, които сами по себе си са напълно неотносими към посоченото от заявителя основание за издаване на разрешението. По делото не са представени доказателства, не се й твърдят посегателства срещу касатора във връзка с изпълнението на посочените дейности, за да бъдат обсъждани от органа. Първоинстанционният съд подробно е изложил мотиви по доводите на Л. в тази насока, които в съответствие с чл. 221, ал.2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря. В този смисъл е и константната практика на ВАС - Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. дело № 10063/2011 г., Решение № 7182 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. дело № 15240/2011 г., Решение № 116 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13098/2013 г., Решение № 12241 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 10718/2015 г., Решение № 294 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. дело № 12377/2015 г., Решение № 13460 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 12551/2017 г., Решение № 17616 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 3250/2019 г., Решение № 5142 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 2932/2021 г., Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. дело № 3800/2021 г., Решение № 3648 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. дело № 7626/2022 г., Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. дело № 1706/2023 г., Решение № 10508 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4218/2025 г. и др. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и превалутирани в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд