Определение № 929 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. П. И. срещу определение № 76 от 11.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3609 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение №10826 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 10103 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-17 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси или като очевидно неправилно, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Агенция за публичните предприятия и контрол и Прокуратурата на Република България не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: А. П. И. е предявил против Агенцията за публичните предприятия и контрол иск за заплащане на 255 000,18 лв. обезщетение за причинените му имуществени вреди от допуснати нарушения на правото на Европейския съюз В исковата си молба е посочил, че притежава 2808 акции в публичното дружество „Българска роза-Пловдив“ АД, равняващи се на 1,33% от капитала. Агенцията е вписала незаконосъобразно законна ипотека върху всички активи на дружеството, извършени са изпълнителни действия по продажба на част от това имущество, в резултат на което се е стигнало до ликвидация и прекратяване дейността на дружеството на 27.03.2012 г. Според ищеца вредите, които е претърпял, се състоят в това, че Агенцията е увредила дружеството в паричен еквивалент на 90,812 лв. за всяка издадена акция. Той притежава 2 808 акции, поради което общо му се дължи сумата 255 000,18 лв./90,812 по 2808 акции/. Софийският градски съд е счел, че предявеният иск е недопустим. Дори да се установи соченото от ищеца съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се във вписана законна ипотека върху имущество и принудително изпълнение върху това имущество, вредата е настъпила в патримониума на правен субект, различен от самия ищец-„Българска роза Пловдив“ АД. Акционерното дружество е обявено в ликвидация, но не е заличен търговец, следователно на това дружество принадлежи правото да иска обезщетение за вредата, а не на ищеца. В случая М. не предявява права на дружеството, а иска обезщетение в своя полза. По тези съображения първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Софийският апелативен съд е потвърдил определението на Софийския градски съд, възприемайки неговите мотиви. Посочил е, че правото на обезщетение за вреди принадлежи на акционерното дружество, което е отделно юридическо лице, тъй като вредите са претърпени от дружеството, а не пряко от неговите акционери. Следователно претендираното право принадлежи на трето лице, а не на ищеца, поради което е недопустимо да бъде упражнено от него. От съдържанието на обжалваното определение е видно, че производството е било прекратено поради липса на процесуална легитимация на ищеца, който не е надлежна страна. Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК с право на иск се ползва лицето, чието право е нарушено, а според чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Изводът е, че правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. Третите лица, които не са носители на материалното право, не са процесуално легитимирани да предявят иск. Тъй като правната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, съдът следи за нея служебно и при липсата и е длъжен да прекрати производството, независимо дали ответникът е формулирал такъв довод. Това са въпросите, които в случая са от значение за изхода на спора и дадените от въззивния съд разрешения съответстват на приложимата практика на ВКС, съдържаща се в определения № 4289 от 29.11.2022 г. по к.ч. гр. д. № 4365/2022 г. на IV ГО, № 50192 от 26.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2869/2022 г. на II ГО, № 60171 от 18.11.2021 г. по гр. д. № 4297/2021 г. на II ГО, решение № 60107 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2021 г. на II ГО и много други. Единственият относим въпрос, формулиран от касатора, е дали съдът служебно може да се позове на липсата на тази процесуална предпоставка, след като няма довод в отговора на исковата молба. Даденият отговор от въззивния съд, че съдът действа служебно и по всяко време може да прекрати производството при липса на процесуална легитимация, отговаря на практиката на ВКС. Останалите въпроси нямат никакво значение за наличието или липсата на тази процесуална предпоставка, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл възможността ищецът да защити своите акционерни права, което обаче следва да стане по съответния процесуален ред чрез ангажиране на органите на дружеството, които го представляват. Когато акционерното дружество продължава да съществува, правото на обезщетение за нанесени на неговото имущество вреди принадлежи на това дружество, а не на отделния акционер. Различна би била хипотезата, ако ищецът беше продал акциите си на по-ниска цена в резултат от незаконосъобразните действия на агенцията. Тогава имуществената вреда би била пряко нанесена на неговото имущество и той щеше да е надлежна страна в процеса. От мотивите на обжалваното определение не се констатира прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Ето защо не са налице тежки пороци на определението, които може да се квалифицират като очевидна неправилност. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение