Определение № 7060 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6268/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Т., гражданин на Република Турция срещу протоколно определение от 27.05.2026 година, постановено по административно дело №81 по описа за 2026 година на Административен съд Кърджали, с което се оставя без разглеждане жалбата на Г. Н. срещу заповед за налагане на ПАМ, № УРИ 272з-2139/ 27.06.2025 г. на началник група „Миграция“ в ОДМВР-Хасково и е прекратено производството по адм. дело №81/2026 г. на АдмС-Кърджали. Твърди се неправилност на определението и се иска отмяна и връщане на делото за разглеждане по същество. Няма постъпили становища. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и съвкупно данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е била подадена жалба от лицето срещу заповед за налагане на ПАМ, № УРИ 272з-2139/ 27.06.2025 г. на началник група „Миграция“ в ОДМВР-Хасково. Съдът е пристъпил към изясняване на въпроса относно допустимостта на жалбата във връзка с чл.149 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс – дали същата е подадена в срок. Основният спорен въпрос е бил относно съобщаването – начина, по който е бил съобщен на посочения от лицето адрес, оспореният акт. Съдът е приел, че са били налице затруднения за съобщаване и връчване на оспорения акт, поради което е допуснал събиране на доказателства и е извел от фактическа страна, чрез разпит и на свидетели, че лицето не е било намерено на адреса, въпреки неколкократните опити и е било направено съобщаване по реда на чл.18а ал.9 от АПК вр. с ал.8. Приел е, че са спазени изискванията на закона, не са били допуснати нарушения и съобщението е било поставено на 1.08.2025г. и срокът е бил изтекъл на 8.8.2025г., поради което от 9.8.2025г. е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на акта. Жалбата е била подадена на 12.02.2026 година, поради което е била просрочена. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Изцяло следва да бъдат възприети мотивите на първата инстанция, тъй като не се спори нито за дати, нито за това, че лицето не е било намерено на адреса. В частната жалба не се сочи по никакъв начин, че лицето е пребивавало на адреса или, че същото е направило опит да се снабди с процесната заповед, за да може да се обсъжда въпроса относно разбирането и езика, на който следва да му бъде съобщено. Напротив – в частната жалба се спори относно данните, които изнасят свидетелите, поставили съобщението за изготвената заповед в пощенската кутия и указание да се яви за връчване по надлежен ред. От данните по делото се установява, че лицето изобщо не пребивава на територията на Република България, а на посочения от него адрес не само не може да бъде намерен, а е с посочен настоящ адрес в Република Турция. Поради което няма никакви други обстоятелства или доказателства, които биха могли да формират друг извод на настоящата инстанция относно възможността за връчване на процесната заповед. Поради коети следва да бъдат изцяло споделени изводите на първата инстанция и определението да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение