Определение № 6478 от 16.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. И. П. против определение № 2730 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело № 130/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е жалбата на П. против заповед № РД-09-1486/ 27.09.2022г., издадена от заместник – кмет на община „Марица“, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като попада „поне в една от хипотезите на чл. 131, ал.2, т. 1-5 ЗУТ“ и има правен интерес да оспори административния акт. Излага и съображения, че целта на одобрения проект е да узакони изградено незаконно строителство в имота. Ответникът - заместник-кмет на община „Марица“ оспорва частната жалба и моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателят не е налице правен интерес от оспорване на заповед № РД- 09-1486/27.09.2022 г. на заместник-кмета на община „Марица“, с която на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за УПИ II – 532, кв. 52 по плана на [населено място], община „Марица“. Проектът предвижда запазване на съществуващото застрояване на сграда 3 и ново, свободно застрояване по означените с черен и червен цвят линии на застрояване и устройствени показатели за зона Жм, съгласно матрицата, означена в син цвят и графичната част на проекта, неразделна част от заповедта. След анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд достига до законосъобразния извод, че жалбоподателят не попадат в кръга на лицата, непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Като собственик на ПИ с идентификатор 03839.501.531, за който е отреден УПИ I-531, кв. 52 по плана на [населено място], съседен на имота, предмет на плана, оспорващият не попада сред лицата, посочени в чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, които имат право да оспорят разработката, поради което активната му легитимация следва да се определи при преценка на условията на чл. 131, ал. 2, т. 2- 5 ЗУТ. Изискванията на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя, също не са изпълнени. С одобрения ПУП- ПЗ не се предвижда свързано застрояване между имота, предмет на плана и имота на частния жалбоподател. (Доводите относно допуснато свързано застрояване са относими към виза от 2020 г. за проектиране на „навес за автомобили“ в УПИ II – 532, кв. 52 по плана на [населено място], община „Марица“, която не е предмет на оспорване). С одобрения проект не се променя предназначението на имота, тъй като разработката предвижда изменение само на плана за застрояване и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на съседния имот, собственост на жалбоподателя. Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че оспорващият не се явява заинтересувано лица с право да обжалва заповедта и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Одобреният ПУП- ПЗ предвижда застрояване с нова свободно стояща сграда с максимална височина до 10. 00 м., при ограничителни линии на застрояване, като разстоянията до страничната граница на урегулирания имот с имота на оспорващия е 3 м., а към дъното на имота – 5 м. съгласно изискванията на чл. 31, ал. 1 ЗУТ. Точните разстояния между сградите на основното застрояване и съседните имоти, ще бъдат определени с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградата, тъй като с плана са предвидени ограничителни линии на застрояване. Доводите на частния жалбоподател, свързани с графичната част на проекта и за незаконосъобразност на одобреното изменение поради противоречие с чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на Административен съд – Пловдив. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,