Определение № 282 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7709/2013 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Д. Х. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат Й. Х., срещу решение на Шуменски окръжен съд от 03.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 739/2012 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е потвърдено решението на Шуменски районен съд № 769/28.09.2012 г., постановено по гр. д. № 601/2008 г., с което в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение № 742А/11.03.2011 г. по гр. д. № 601/2008 г., като са отхвърлени възраженията за прихващане на ответника А. Д. Х. ЕГН [ЕГН] срещу ищеца Министерство на вътрешните работи, [населено място]. С касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за наличие на процесуални пречки за провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка, както и за допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се е позовал на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочил е множество процесуалноправни въпроси, които счита че са от значение за изхода на обжалваното въззивно решение. Посочените въпроси могат да бъдат групирани най-общо в две групи: I. Въпроси, касаещи вероятна недопустимост на обжалваното решение-основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК. II. Въпроси, свързани с реда и начина за допълване на съдебно решение и за отстраняване на очевидни фактически грешки в съдебно решение. За ответника по касация ОДМВР - Шумен е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез юрисконсулт И. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивна инстанция в срока по чл. 283 ГПК при цена на иска над 5 000 лева и е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел, че районният съд е разгледал възраженията за прихващане на А. Д. Х. по съществото им, приел ги е за недоказани, но е пропуснал да отрази така формираната воля в диспозитива на своето решение. Също така е възприел правния извод на районния съд, че произнасянето е за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение № 742А/11.03.2011 г. по гр. д. № 601/2008 г., а не за постановяване на допълнително решение. Не са налице твърдяните от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните съображения: I. По въпросите за допустимостта на обжалваното решение: В своето изложение касаторът навежда доводи, че производството по допълване на първоинстанционното съдебно решение, респективно за поправка на очевидна фактическа грешка е преждевременно проведено, поради което обжалваното решение на Шуменски окръжен съд от 03.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 739/2012 г., както и потвърденото с него решение на Шуменски районен съд № 769 от 28.09.2012 г., постановено по гр. д. № 601/2008 г. са процесуално недопустими. Доводи в тази насока касаторът релевира с аргумента, че въззивното решение на Шуменски окръжен съд от 25.04.2012 г. по гр. д. № 529/2011 г., постановено в производство по чл. 196сл. ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 отДР на ГПК по съществото на спора не е влязло в сила. Основното въззивно решение на Шуменски окръжен съд от 25.04.2012 г. по гр. д. № 529/2011 г., постановено в производство по чл. 196сл. ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 1 от ДР на ГПК е влязло в сила. С това решение е оставено в сила решение № 742А/11.03.2011 г. по гр. д. № 601/2008 г. по описа на Шуменски районен съд в частта, с която А. Д. Х. е осъден да заплати на МВР на РБ сумата 8 079.18 лв., от които сумата 7 161.90 лв., представляваща пропорционална част от разходи по обучението и издръжката му като курсант във В., дължими на основание чл. 146, ал. 2 ЗМВР/отм./, ведно със законна лихва, считано от 28.02.2008 г. до окончателното плащане, сумата 917.28 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 5.04.2007 г. до 28.02.2008 г., 752.30 лв. деловодни разноски и 336.48 лв. държавна такса. Няма данни, че страните са обжалвали въззивното решение с касационна жалба в законоустановения срок. Това обстоятелство се признава от страните – касаторът с подаденото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ответникът по касация - с писмения отговор на касационната жалба. Обжалваното решение на Шуменски окръжен съд от 03.06.2013 г. по в. гр. д. № 739/2012 г., както и потвърденото с него решение на Шуменски районен съд № 769 от 28.09.2012 г. по гр. д. № 601/2008 г. са постановени след приключване на производството по съществото на спора с влязлото в сила съдебно решение. Двете решения са постановени при наличие на предвидените в закона положителни процесуални предпоставки и при липса на процесуални пречки. Не са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК. II. По въпросите, свързани с реда и начина за допълване на съдебно решение и за отстраняване на очевидна фактическа грешка: Въпросите на касатора са свързани с доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуални правила – касационно основание за отмяна на решението като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. Доколкото в настоящата фаза на процеса правилността на решението не подлежи на съдебен контрол, поставените въпроси дали подлежи на самостоятелна преценка от страна на съда характера на исканията и молбите на страните, с оглед на процесуалния ред за разглеждането им или съдът е обвързан от указанията на горестоящата инстанция, както и въпросите относно обсъждането и произнасянето на съда по възраженията на ответната страна, не следва да се поставят на обсъждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение