Решение № 13776 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 852/2012 г.

Решение № 13776 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 852/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 2736 от 21.11.2011 г. по адм. дело № 1574 по описа за 2010 г. на Административния съд - Варна, в частта, с която по жалба на "ССС Трейдинг" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 030902482 от 11.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 145 от 28.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта относно определено допълнително задължение за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 21 362.31 лв. и лихва за забава в размер на 4 576.57 лв. и за данъчен период м. 10.2008 г. в размер на 32 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 4 782.06 лв. и в частта относно определено задължение за 2008 г. по ЗКПО в размер на 11 457.08 лв. и лихва за забава в размер на 1 196.78 лв., както и присъдени съдебни разноски в размер на 2 789.86 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "ССС Трейдинг" ЕООД не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт (РА) № 030902482 от 11.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 145 от 28.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество, като с него му е определено задължение по ЗДДС за данъчни периоди м. 09., м. 10, м. 11.2007 г. и данъчни периоди от м. 01. до м. 12.2008 г., както и по ЗКПО за финансовите 2007 г. и 2008 г. и е начислена лихва за забава. Ревизията е реализирана по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК. Дружеството е уведомено затова съобразно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като по повод ИПДПОЗЛ са представени поискани първични и вторични счетоводни документи, копия, заверени, с полагане на подпис на управител или упълномощено лице, както и печат. В съдебното производство е изслушано основно и допълнително заключения по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът се е позовал на последните, както и на извода на експерта, че счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно, както и че са представени исканите писмени доказателства, които макар и да са заверени посочват, че оригинални такива съществуват. Също така съдът е приел, че са представени и документи, изходящи от счетоводствата на преките доставчици, като по тези съображения е приел, че се явява доказано единствено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК, а именно, че данните и сведенията не са могат да бъдат получени, понеже ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 от кодекса. В мотивите на изготвения съдебен акт съдът подробно е обсъдил фактическата страна по спора по повод облагането по реда на ЗДДС, като е приел, че жалбата е основателна по отношение на доставчиците "Аветис" ЕООД и "Спед Груп" ООД, както и по повод облагането по реда на ЗКПО за финансовата 2008 г. В останалата част по отношение доставки от доставчици "Гардън - СС" ЕООД, "РДМ Релакс БГ" ЕООД, "Крона Инвест " ЕООД, както и облагането по ЗКПО за 2007 г. жалбата срещу процесния ревизионен акт е отхвърлена и срещу тази част на съдебното решение няма касационна жалба от задълженото търговско дружество. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в частта, с която е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен по повод определено допълнително задължение за ДДС във връзка с доставки от "Аветис" ЕООД, за които са издадени фактури № 1000000052 от 31.10.2008 г. и № 100000047 от 10.10.2008 г. Административният орган не е признал правото на данъчен кредит по тези две доставки, като е приел, че липсват доказателства за реалното им извършване по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно за възникнало данъчно събитие, както и поради непредставяне на данъчен документ в оригинал. Конкретно за тези две доставки се установява, че във фактурите е записано, че те са с предмет "по договор", като няма представени доказателства относно основанието, на което те са осъществени. Административният съд е счел, че след като по делото се установява, че по повод на тези фактури е осъществено плащане, видно от приложени фискални бонове, е налице реалност на двете доставки. Освен това след като от експерта по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите са отчетени като "аванс" и е налице "авансово плащане", то това означава, че данъкът от получателя на аванса е изискуем и следва да се начисли данъка, което е и направено. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съдът е приел, че ревизираното дружество има право на данъчен кредит за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка. Настоящият съдебен състав намира, че основният спор по делото е дали е налице реално осъществено изцяло авансово плащане, доколкото по делото не е представено основанието, за да бъде осъществено същото. Установява се в хода и на съдебното производство, че по повод на това плащане не се представя договор между страните по фактурите относно основанието за осъществяването му и не се обосновава наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС. В ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., авансовото плащане няма характер на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, в приложимата редакция, когато е извършено авансово плащане преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът става изискуем при получаване на плащането, а съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка. Ако в случая е извършено изцяло авансово плащане, което не е доказано, за което се дължи данък, то за получателя по доставката следва да възникнало право на данъчен кредит, но при условие, че същото е по повод на реално осъществена доставка. С касационната жалба е повдигнат като втори спорен момент този относно приетото от първоинстанционния съд, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Спед Груп" ООД, поради оборване на фактическите констатации относно реалността на доставките, за които са издадени фактури от това търговско дружество. Административният орган е отказал правото на данъчен кредит като се е позовал на липсата на поискани, съответно и непредставени счетоводни документи в оригинал, респ. на оспорените представени копия от счетоводни регистри, оборотни ведомости, главни книги и пр., изготвени на хартиен носител. Също така е приел, че не са ангажирани доказателства относно реалното прехвърляне на правото на собственост върху предмета на фактурите - стоки, както и на конкретни доказателства относно предаването и транспортирането на стоките. Административният съд се е обосновал от фактическа страна с представените макар и не в оригинал доказателства - фактури, договор за доставка на стоки от 29.11.2007 г., разпечатки от хронологичните ведомости, договор за наем на складово помещение с "Томи - 64" ЕООД, договор за наем на МПС от 1.10.2007 г. с "Конкорт" ЕООД, доколкото транспортът е за сметка на доставчика, пътни листове, данни за лицата - товарили и разтоварвали стоката и на ПИНП, съставени на "Конкорт" ЕООД и на "Тони - 64" ЕООД. Според съда се установява по категоричен начин произхода на стоките, предмет на доставките, възможността да се съхраняват те от прекия доставчик, както и транспортирането им до жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в тази част на спора, понеже първоинстанционният съд приема за недоказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 6 и сл. от Закона за счетоводството (ЗСч), а именно, че ревизираното дружество не представя счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Това е така, понеже същото представя в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК исканите писмени документи, но копия от тях, които макар и заверени от представляващия дружеството са оспорени. Освен това представените писмени доказателства във връзка с реалността на двете доставки инициират наличието на счетоводно отчетени стопански операции - прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, като липсват доказателства относно конкретното им предоставяне и съхраняване. Обстоятелството, че има сключен договор за наем на склад и на товарен автомобил най-общо не може да докаже конкретността на съхраняването и транспортирането на стоките, още повече, че се установява, че ревизираното дружество няма обекти за осъществяване на дейността си. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза не е извършвал проверка в счетоводството на дружеството - пряк доставчик - "Спед Груп" ООД, като същият прави извод, че то е разполагало с наличните стоки, за да извърши продажбите. Изводът е направен на база представени счетоводни документи от Тодор Иванов Салпаров. Представеният по делото ревизионен акт на този пряк доставчик под № 030900946 от 29.06.2009 г. сочи за неосъществена корекция от ревизиращия орган по повод доставките, по които дружеството пряк доставчик е с качеството изпълнител. От същия не може да се обоснове реалност на доставките, а чрез него може да се установи фактът на начисляване на данъка добавена стойност, по който факт няма спор. Обжалваното решение следва да се отмени в тази част и понеже спорът е изяснен от фактическа страна може да се постанови решение по съществото му. Във връзка с облагането по ЗДДС е и облагането по ЗКПО за финансовата 2008 г. Административният орган е приел, че на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството с декларираните разходи в размер на 157 206.66 лв., в резултат на което е доначислен корпоративен данък в размер на 17 080.98 лв. и лихва за забава в размер на 1 594.80 лв. Административният орган е приел, че търговското дружество е декларирало положителен финансов резултат, като не е осъществило преобразувания, видно от подадената ГДД за 2008 г. Поради нарушаване на принципа за документална обоснованост, съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч, а именно поради непредставяне на исканите първични и вторични счетоводни документи в оригинал, които следва да отразяват вярно стопанските операции, е прието, че следва да се увеличи финансовия резултат с посочената сума, представляващи документално недоказани разходи. Административният съд не е изложил подробни съображения в тази част на спора, като е приел най-общо, че след като се доказва реалността на процесните доставки от "Спед Груп" ООД, неправилно е увеличен финансовият резултат на посоченото правно основание. Настоящият съдебен състав намира, че обжалвано решение е неправилно постановено в тази част на спора, понеже по делото не се установява реалност на обсъжданите доставки, съответно на осъществени разходи, поради което правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с тях и е доначислен данък. Обжалваното решение следва да се отмени в тази част и понеже спорът е изяснен от фактическа страна може да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на 1 957.49 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,