Определение № 155 от 04.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2022 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 25088905/25.05.2021 г., озаглавена жалба, уточнена с молба вх. № 25102968/16.06.2021 г. от ответника С. К. М. за отмяна на влязло в сила решение № 261601/10.03.2021 г. по в.гр.дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № I – 31/09.09.2019 г. по гр.дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд. Мотивирани са основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 – ново обстоятелство от съществено значение за делото, чл.303,ал.1,т.5 ГПК – молителят вследствие на нарушение на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, съответно не е била надлежно представлявана по делото и ответницата и бивша съпруга на молителя С. С. М.. Молителят счита, че е налице хипотезата на 303,ал.1,т.2 ГПК, тъй като ответникът по молбата И. Б. П. признава, че е осъществил самоуправна подмяна на бравата на входната врата и е лишил молителя от владение на собствения му имот, което е продължило повече от 6 месеца. Сочи, че е налице и основание за отмяна по чл.303ал.1,т.7 ГПК, тъй като е нарушено конституционното право на молителя на неприкосновеност на жилището, което е пряко приложение на КЗПЧ. Сочи, че е завел дело за измама и причинени вреди в качеството на собственик срещу ответника по молбата и ищец по делото И. Б. П. и е образувано гражданско дело пред Софийски градски съд, което следва се вземе предвид от съда, което според молителя представлява основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 и т.4 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна И. Б. П., чрез адв.В. Г. в писмено становище е мотивирал доводи за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 261601/10.03.2021 г. по в.гр.дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № I-31/09.09.2019 г. по гр.дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд, с което е развален на основание чл.87,ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.10.2016 г., обективиран в нот.акт № 12/2016 г., по силата на който И. Б. П. е прехвърлил на С. К. М., който към датата на договора е в граждански брак със С. С. М. недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор № по Кадастралната карта на населено място, ведно с всички подобрения, представляващи поставяне и монтиране на преместваем павилион за временно обитаване, целият от 33 кв.м. срещу задължението на С. К. М. да поеме гледането и издръжката на И. Б. П., като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив. Решението е влязло в сила на 10.03.2021 г. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Същата следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, като подадена в преклузивния срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 и т.5 ГПК. Подадена е от легитимирана страна и са изложени твърдения за наличие на основания за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 1,2,3,4,5 и т.7 ГПК. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение