Определение № 3653 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. И. Д. против определение № 14021 от 30.12.2024 г., постановено по адм.д. № 11605/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което се оставя без разглеждане искането му за отмяна на влязлото в сила решение № 407 от 17.04.2024 г., постановено по канд № 19/2024 г. по описа на Административен съд гр. Силистра и се прекратява производството по делото. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник група към Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: За да остави без разглеждане искането на И. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 407 от 17.04.2024 г., постановено по канд № 19/2024 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което се оставя без уважение искането на Д. за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаването на наказателно постановление (НП) № 23-0259-000450/06.12.2023 г. на началник на група в Районно управление – Дулово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, тричленният състав на Върховния административен съд, приема, че обжалваното решение, чиято отмяна се иска е постановено в извънредно производство по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) като законът не предвижда възможност в това производство нито обжалване, нито отмяна по реда на чл. 237 АПК, поради което прави извод за недопустимост на искането. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд гр. Силистра, чиято отмяна се иска е постановено в производство по възобновяване, проведено по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН. Съгласно правилото на чл. 70, ал. 1 ЗАНН на възобновяване подлежат тези административнонаказателни производства, НП по които са влезли в сила, както и решенията и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на НП. Със ЗАНН са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетенциите, а съгласно чл. 73, ал. 5 ЗАНН, решението на административния съд е окончателно. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези, съдържащи се в АПК, поради което и уредбата на чл. 70 - чл. 73 изключва регламентираната с чл. 239 АПК възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Следователно основанията за отмяна, конкретно изброени в чл. 239 от АПК, вкл. и тези, на които се позовава молителят - чл. 239, т. 1 от АПК, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения, постановени в производства по ЗАНН. Следва да се отбележи, че обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН се различава от оспорването на административните актове по АПК, като за всяко от тях се прилагат съответните му процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират отделни производства, всяко със собствена специфика. Единствената връзка между двата нормативни акта е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата за касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а напротив – по силата на изричната норма на чл. 84 ЗАНН се прилагат правилата, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо като оставя искането за отмяна без разглеждане и прекратява производството по делото тричленният състав на Върховния административен съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,