Определение № 5569 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.. Образувано е по частна жалба на С. Г. Р. против определение № 19 от 13.01.2025 г., постановено по гр. д. № 454 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Перник в частта, с която е оставено без уважение искането му по реда на чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 360 от 15.11.2024 г. по гр.д. № 454/2024 г. на Окръжен съд Перник чрез намаляване на определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. в полза на адвокат Д. М.. Адвокат Д. М. не е изразила становище по частната жалба. Данните по делото са следните: Въззивният съд е посочил, че исковото производство във въззивната част на втората фаза на делбено производство е при липса на фактическа и правна сложност – разгледан е един-единствен правен въпрос, поставен от въззивника. Същевременно несправедлив би бил всеки подход, водещ до това адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. По тези съображения съдът е счел, че не са налице основания за намаляване на определеното възнаграждение от 1500 лв. Жалбоподателят счита, че отказът на съда да намали определеното адвокатско възнаграждение противоречи на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 и липсата на фактическа и правна сложност на делото във въззивното производство, поради което възнаграждението следва да се определи под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Атакуваното определение е правилно и е съобразено с практиката на ВКС след Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22, че размерът на адвокатското възнаграждение зависи от фактическата и правна сложност на делото, обусловена от предмета на правния спор, наличие на константна, включително и задължителна съдебна практика, вида и обема на търсената защита, защитаваните имуществени права, в който случай е релевантен и размерът на материалния интерес, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя на съдебните заседание, действително вложените усилия за защита на поддържаната от страната теза, вкл. и за опровергаване на доводите на насрещната страна, като се има предвид възмездният характер на адвокатската защита и необходимостта адвокатското възнаграждение да е обосновано и справедливо (чл. 36, ал. 2 ЗА). Именно от тези съображения се е ръководил и въззивния съд, като макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност е съобразил извършената от адвоката работа по аргументиране защо липсва релевираното с въззивната жалба твърдение за допуснато в първоинстанционното производство процесуално нарушение, защо дори и да е допуснато, е недопустимо възлагане по чл. 349 ГПК, участие в две съдебни заседание и усилията за постигане на съдебна спогодба, поради което е приел, че обоснования и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, съответстващ и на пазарните условия е именно минималния размер посочен в Наредбата на ВАдвС, в редакцията й към постановяване на определението, от 1500 лв. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение