Определение № 212 от 07.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60259/2016 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Г. срещу решение № 96 от 27.04.16г.по в.гр.дело № 54/16г.на Апелативен съд – [населено място] в частта,с която е признато за установено по иск по чл.422 ГПК,че в качеството на поръчител дължи на [фирма] главница в размер на 15201.30 евро,възнаградителна лихва 650.81 лв и неустойка 143.47 евро ,заедно с законната лихва върху главницата от 24.03.15г.до окончателното изплащане,солидарно с кредитополучателя Г. Ц. Ц.. Постъпила е и касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. С определение № 233 от 6.03.17г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид,че исковата претенция е за просрочена главница по договор за кредит,обявен за предсрочно изискуем,просрочена договорна лихва съгласно чл.4 от договора за кредит и просрочена наказателна лихва по чл.10 от договора,намира,че от съществено значение за изхода на спора е отговорът на въпроса:Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение/възнаградителни лихви/, по който е образувано за разглеждане ТД № 3/2017г.на ОСГТК на ВКС.Ето защо намира, че следва да отмени определението си за даване ход по същество и на основание чл.292 ГПК да спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.