Определение № 50060 от 04.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1197/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от страна на пълномощника на Т. Г. М., Д. Д. М. и Г. Т. Г. срещу определение № 1129 по в.гр.д. № 2707/21 на САС, с което по реда на чл.248 ГПК е отказано изменение на основание чл.78 ал.5 ГПК на постановеното въззивно решение №199/15.02.2022 г. в частта за разноските – платеното от ответника възнаграждение за процесуално представителство пред САС в пълен размер, които молителите са били осъдени за заплатят на ответното дружество ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК]. Частните жалбоподатели навеждат оплакване за неправилност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е отказал изменение на основание чл.78 ал.5 ГПК на постановеното въззивно решение №199/15.02.2022 г. в частта за разноските, с което молителите са били осъдени за заплатят на ответното дружество ЗАД ОЗК-Застраховане“АД ЕИК[ЕИК] разноските за платено възнаграждение в пълен размер, съставът на въззивния съд е отчел, че същите се установяват от представения в хода на първоинстанционното производство списък по чл.80 ГПК и от доказателствата, удостоверяващи реалното плащане на договорените адвокатски възнаграждения за всяка инстанция и е направил извод за липсата на уредените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за това. Доколкото разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическата и правна сложност на делото, а искането на молителя пред първата инстанция е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий и с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора, настоящият състав на ВКС счита обжалваното определение по чл.248 ГПК за правилно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването от съда на заплатеното адв. възнаграждение просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от това да аргументира и докаже наличие на основанията за това/ т.е. степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител. С оглед направените пред ВКС конкретни оплаквания в настоящата ЧЖ за липса на фактическа и правна сложност на спора, настоящият състав на Първо т.о. счита същите за неоснователни: дело е по спор за претендирани застрахователни обезщетения по чл.432 КЗ от трима ищци като засегнати от смъртта на техен близък при ПТП. Самото ПТП е с висока фактическа сложност относно механизма на настъпването му и с оглед преценката за установяване вината на водача на МПС, чиято ГО е застрахована в ответното дружество. Необходими са били специални знания и ангажиране на вещо лице по САТЕ. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение