Решение № 1928 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 196/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) чрез процесуален представител срещу решение № 37774/14.11.2025г. постановено по адм. дело № 9998/2024г. на Административен съд София - град (АССГ) в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221923007042-091-001/13.06.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта потвърден с решение № 1213/02.09.2024г., в частта с която спрямо „Карел – 97“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 14 711.51лв. главница и 3 512.95лв. лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно пръвоинстанционния съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО респек. че не е отклонение от данъчно облагане във връзка с продажбата на недвижим имот на търговеца. В хода на ревизията е изготвена експертиза съгласно която продажната цена се отклонява от пазарната такава и това не е било оборено от РЛ, въпреки назначената от съда СТЕ. Последната не е следвало да бъде кредитирана, тъй като в.л. по нея е дало оценка без търговеца да е доказал наличието на твърдените обстоятелства с които в.л. се е съобразило при изготвянето и. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ и за отхвърляне жалбата на лицето срещу оспорената част от РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – „Карел-97“ ЕООД оспорва жалбата в писмено възражение и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение по изложени мотиви. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № № Р-22221923007042-091-001/13.06.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта потвърден с решение № 1213/02.09.2024г., в частта с която спрямо „Карел – 97“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 14 711.51лв. главница и 3 512.95лв. лихви за забава, както и данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за периода 01.10.2017г. – 31.12.2021г. в размер на 15 576.25лв. главница и 7 534.16лв. лихва за забава. Със съдебния си акт АССГ е отменил процесния РА в частта за установено допълнително задължение по ЗКПО и е отхвърлил жалбата в частта за установено задължение за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица. В отхвърлителната част съдебния акт не е бил оспорван и е влязъл в сила, като обект на проверка пред касационната инстанция е само и единствено решението на АССГ в частта на установените допълнителни задължения по ЗКПО за 2021г. За да отмени РА в оспорваната му част за установен корпоративен данък съдът е установил следното от фактическа страна: С [нотариален акт] РЛ е извършило продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 2 884кв.м., заедно с построената в него модулна газ станция – козирка, газ колонка, резервоар и офис сграда на цена в размер на 158 000лв., с вкл. ДДС. В хода на ревизионното производство е назначена експертиза даваща заключение, че пазарната цена на имота е в диапазон от 300 145лв. до 353 325лв., с максимална такава от 454 828лв., като в.л. е приложил метода на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци по Наредба № Н-9/14.08.2016г. на МФ за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на имотите. В.л. е ползвало като аналози данни от Агенцията по вписванията за сключени сделки в района на процесните имоти и пазарната цена към датата на сделката и е приложил и корекционен коефициент по смисъла на чл. 11 от Наредбата. Ревизиращия орган за целите на облагането е взел предвид средната пазарна цена от 353 325лв. и е установила разлика от 221 625лв. Предвид това за 2021г. е извършена корекция на декларирания от РЛ финансов резултат, като на основание чл. 78 от ЗКПО вр. чл. 16, ал. 1 от с.з. е извършено увеличение на СФР със сума от 221 625лв. – разликата между отчетените приходи от продажба на недвижим имот и пазарната му цена, определена въз основа на възложената и приета в ревизионното производство оценителна експертиза и е определен данък за корпоративно облагане за доплащане в размер на 14 711лв. За да отмени ревизионния акт в оспорената му част за корпоративното облагане АССГ е приел заключенията на основна и допълнителна СОЕ за определяне пазарната цена на процесния имот. В.л. в заключението си сочи, че е използвало също метода на сравнимите неконтролирани цени, като е използвало за пазарни аналози данни за реализирани сделки през 2021г. от извадка от имотния регистър, като е дало заключение, че цената на имота е около 328 700лв. Използваните данни за неконтролирани сделки са коригирани с ценови корекции за място и характеристики на имота и тъй като е предвидено отчуждаване на северните части на имота с площ от 117кв.м. и 1 185кв.м. за гаражи – публични мероприятия и отчуждаване на южната част от имота с площ от 1 582кв.м. за улица. В допълнителното заключение като е съобразило всички данни за имота и данните по ортофотокарти, като е взело предвид отреждането на имота и отчуждителните процедури и предназначението по същество на газостанцията в имота за скрап е определило пазарна цена от 204 600лв. без ДДС. АССГ е приел, че следва да се кредитира експертизата назначена в съдебната фаза на процеса, а не тази в ревизионното производство, като е мотивирал това с факта, че в.л. по експертизата в ревизионното производство не е отчело обстоятелството, че процесния имот има част отредена за отчуждаване за публични мероприятия и на практика имота не може да се използва за други нужди и предназначение и не може да получи разрешение за строеж. Освен това около 0.7% от имота попада в сервитутна зона на електропровод с високо напрежение, което прави имота пазарно по неатрактивен. Прието е заключението по допълнителна експертиза, за цена в размер на 204 600лв. без ДДС, като при тази пазарна цена, данъчния финансов резултат за 2021г. е загуба и не се дължи корпоративен данък. Решението в обжалваната му част е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи, като не са налице сочените касационни основания водещи до отмяна на съдебния акт в оспорената му част. Спорните въпроси между страните са относно приложимостта на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно тази норма, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Съгласно § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, съгласно който текст пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съобразно § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, методи за определяне на пазарните цени са методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба, методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба, методът на транзакционната нетна печалба, методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите. Това е Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /отм/, но действала към ревизирания преиод. Съгласно чл. 3 от Наредбата, методите са метод на сравнимите неконтролирани цени, метод на пазарните цени, метод на увеличената стойност, метод на разпределената печалба и метод на транзакционната нетна печалба. Съгласно чл. 7 от Наредбата за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. За да увеличи финансовия резултат на „Карел – 97“ ЕООД и да определи размера на дължимия корпоративен данък органът по приходите е обосновал изводите си с възложената и изготвена в рамките на ревизионното производство експертиза за определяне на пазарната цена. Правилно съдът не е кредитирал тази експертиза, а се е обосновал на заключението на допълнителната СОЕ, назначена в съдебната фаза на процеса предвид следното: вещите лица и по двете експертизи са използвали метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и са приложили корекции на резултатите от неконтролираната сделка, предвид нормата на чл. 11 от Наредбата /отм/. За разлика обаче от в.л. по експертизата изработена в ревизионното производство, при допълнителната СОЕ в.л. се е съобразило и с допълнителни характеристики свързани с имота – наличие на отчуждителни процедури, касаещи части от имота за публични мероприятия, наличие на попадане на част от имота в сервитутна зона на електропровод високо напражение и забрана за строителство в имота, както и факта, че построената газстанция е за скраб. Тези допълнителни факти влияят върху атрактивността на имота, като последния е непривлекателен за купувачите. При горните факти и с оглед заключението на допълнителната СОЕ пазарната цена в размер на 204 600лв. без ДДС води до данъчен финансов резултат загуба и предвид на това не се дължи и корпоративен данък за 2021г. т.е. правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за корекция на декларирания от РЛ финансов резултат на основание чл. 78 от ЗКПО - при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Данъчния орган не е имал основание да увеличи финансовият резултат на дружеството за 2021г., тъй като последния за този период е бил загуба е респек. не се дължи съответен корпоративен данък, тъй като не е налице отклонение от данъчно облагане по отношение процесната сделка. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба свързани с недоказване от страна на търговеца на факти за отчуждителни процедури касаещи имота, тъй като в.л. в допълнителното заключение на СОЕ изрично посочва не само заповедите въз основа на които това отчуждаване в определен период от време ще се осъществи – заповед № РД-09-50-717/25.11.1999г. и заповед № РЛН22-РА50-15/21.11.2022г. на гл. архитект на СО район Люлин и Протокол № 32, Решение 40 от 19.12.2001г. на СОС, но и плановете предвиждащи това – РП на София, м. „Южна тангента II част“ и РЛ на м. „Ж.к. Люлин – 7 микрорайон“. Предвид горното, при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и при съвкупна преценка на доказателствата, АССГ е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА относно увеличения финансов резултат за 2021г. на основание чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО с неотчетени приходи от продажба на недвижимият имот. Не се присъждат разноски на ответника, тъй като не се представени доказателства за извършени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, отделение