Определение № 1342 от 22.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 607/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., в качеството на ЕТ „Д. – Г. К.“ срещу определение №464 от 28.02.2024г. по т.д.№54/2024г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на постановление за възлагане на движими вещи с изх.№14509/21.04.2023г. и постановление за възлагане на движими вещи с изх.№14510/21.04.2023г., двете по изпълнително дело №20229210402342, по описа на ЧСИ С. П., рег. №921 на КЧСИ. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него молба за отмяна на посочените постановления за възлагане. Изтъква, че в мотивите на ТР №6/2020 от 20.05.2022г. по тълк. д. №6/2020г. на ОСГТК на ВКС се разглежда частен случай, в който заинтересованите лица не могат да подадат молба за отмяна срещу едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, издаден в рамките на изпълнителния процес. Поддържа, че от съдържанието на мотивите на тълкувателното решение не може и не следва да се черпят аргументи в насока на разширяването по тълкувателен път и за нуждите на отделен казус, на вече изразената като тълкувателна воля на ОСГТК на ВКС. Счита, че за него това е единственият ред за защита срещу нарушаването на правото му на участие в проданта, доколкото той не разполага с право да обжалва постановленията за възлагане. Подробни съображения излага в частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане подадената от Г. В. К., в качеството на ЕТ „Д. – Г. К.“ молба за отмяна, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че разрешенията в ТР №6/2020 от 20.05.2022г. по тълк. д. №6/2020г. на ОСГТК на ВКС са приложими и по отношение на постановлението за възлагане на движими вещи, което също като постановлението за възлагане на недвижим имот не е акт на съда, не се постановява в съдебно производство, за него важи редът за оспорване в особеното контролно – отменително производство по чл.435 от ГПК. Определението е правилно. Подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима. Даденото от състава на ВКС разрешение е съобразено със задължителните постановки в т.10 от тълк. решение ТР №6/2020 от 20.05.2022г. по тълк. д. №6/2020г. на ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК влезлите в сила постановления по чл.496, ал.1 от ГПК за възлагане на недвижими имоти, по съображения, че постановлението за възлагане не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефектите на съдебно решение, поради което не следва да се включва в предмета на производството по Глава ХХІV ГПК. Същите съображения са приложими изцяло и за постановлението за възлагане на движими вещи. Съгласно разпоредбата на чл.474 ал.5 от ГПК вещите с оценка над 5000 лева, МПС, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. След като приложимият ред за провеждането на проданта и издаване на постановлението за възлагане е един и същ, еднакво следва да е разрешението и по отношение на възможността за обжалване на постановлението и неговата отмяна, независимо от това дали има за предмет недвижим имот или движима вещ. Не обосновават друг извод и доводите на жалбоподателя, че това е единственият ред за защита срещу нарушаването на правото му на участие в проданта, доколкото той не разполага с право да обжалва постановленията за възлагане. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Поради това производството по молбата за отмяна на постановление за възлагане на движими вещи с изх.№14509/21.04.2023г. и постановление за възлагане на движими вещи с изх.№14510/21.04.2023г., двете по изпълнително дело №20229210402342, по описа на ЧСИ С. П., рег. №921, е недопустимо, както законосъобразно е приел съставът на ВКС, ТК, І т.о. и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК