Определение № 233 от 10.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр. 2 ГПК. В едномесечен срок от постановяване на решение по т.д.№ 1938/2015 г. на ВКС, Второ търговско отделение е постъпила молба от касатора [фирма] с вх. № 5434/16 май 2017 г. за изменението му в частта за разноските и присъждане на разликата над 11482 лв. до поискания с молбата от 12.12.2016 г. размер 17 735,49 лв., кореспондиращ с претендираните разноски за трите инстанции съобразно своевременно представени списъци по чл.80 ГПК. В срока за отговор по чл.248 ГПК ответникът по касация [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна и дължимите от него разноски са изчислени правилно. След преценка на доказателствата относно действително направените разноски от касатора, изхода на спора и доводите на страните ВКС, 1 състав на Второ търговско отделение, намира следното: Пред трите съдебни инстанции молителят е представил списък на разноските преди приключването на последното съдебно заседание за съответната инстанция и за направени в обезпечителното производство разноски, сумите са коректно посочени и са представени договори за правна помощ, в които е отразен размерът на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение - съответно 2970 лв. в обезпечителното производство, 3396 лв. с ДДС за процесуално представителство пред Пловдивския ОС, по т.д.№ 151/2014 г., 3396 лв. с включено ДДС за процесуално представителство във въззивното производство и 3120 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, заплатено в брой съгласно договор за правни услуги от 1.12.2016 г. Във всяко от производствата дружеството-молител е представлявано от двама адвокати – А. Б. и Н. П., редовно упълномощени представители на страната. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК разноските, дължими от ответника съразмерно на уважената част от иска, включват възнаграждение за 1 адвокат – в случая от общия адвокатски хонорар 12 882 лв. дължимата Ѕ част възлиза на 6 441 лв., след приспадането на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество дължимата обща сума от направени по делото разноски – такси, възнаграждение за адвокат и депозит за експертиза възлиза на 11 094 лв., присъдената с решението сума е 11482 лв., поради което молбата се явява допустима, но неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение