Определение № 31 от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 3014/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 120599/20.09.2018г. на рег. на СГС на А. Б. М. за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2017г. по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., на осн. чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Същата молба е допълнена с молба вх. № 15624/28.11.2018г. на рег. на СГС, с молба вх. № 308/14.01.2019г., с молба вх. № 789/25.01.2019г., с уведомително писмо вх. № 968/30.01.2019г. В молбите се излагат съображения, че са налице нови обстоятелства и доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- определение от 24.07.2018г. по гр.д. № 12957/2009г. на СГС, I-15 състав, с което е уважена молба по чл.402 ГПК и са отменени определения от 17.10.2010г. по гр.д. № 3641/2007г. на СГС и от 04.11.2008г. по гр.д. № 1986/2008г. на САС, с които е било допуснато обезпечение на предявения по гр.д. № 12957/2009г. осъдителен иск. Молителката счита, че отмяната по реда на чл.402 ГПК на допуснатата обезпечителна мярка – възбрана върху процесния недвижим имот, рефлектира върху правилността на постановлението за възлагане на същия имот, доколкото изпълнителните действия по изп.д. № 711/2015г. на ЧСИ А. П. се основават именно на горепосочените определения за допускане на обезпечение на осъдителния иск. Освен това се навеждат доводи за наличие и на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. В тази връзка молителката, счита че по релевантния за принудителното изпълнение въпрос относно това дали процесният имот е несеквестируем е било постановено Решение № 1949/24.03.2017г. по гр.д. № 15945/2016г. на СГС, ГО, III- в състав, с което се оставя без уважение жалбата по чл.435 ГПК като неоснователна в частта за несеквестируемостта на процесния имот. Обосновава се становище, че в мотивите на горепосочения съдебен акт СГС не е направил извод, че същият имот е секвестируем, а жалбата по чл.435 ГПК не е уважена по други съображения – наличие на разпореждане от 20.12.2016г. за отмяна на насрочената публична продан. В противоречие с тези мотиви е Решение № 8113/01.12.2017г. по гр.д. № 10079/2017г. на СГС, ТО, в което решаващият състав е счел, че с Решение № 1949/24.03.2017г. по гр.д. № 15945/2016г. на СГС, ГО, III- в състав е прието, че жалбата по чл.435 ГПК е неоснователна поради секвестируемост на процесния имот. В писмения си отговор ответника по молбата за отмяна и взискател в изпълнителното производство И. Г. Ж. изразява становище за недопустимост на същата, евентуално поддържа становище за неоснователност. В писмения си отговор ответника по молбата за отмяна и присъединен взискател в изпълнителното производство П. Б. С. навежда доводи за недопустимост на молбата, евентуално за неоснователност. В писмения си отговор ответника по молбата за отмяна и купувач на публичната продан В. А. В. поддържа становище, че молбата е недопустима, евентуално- неоснователна. Не са постъпили писмени отговори от ответниците по молбата за отмяна и взискатели в изпълнителното производство Столична община и НАП ТД – [населено място]. За да се произнесе по въпроса за допускане на молбата за отмяна до разглеждане в открито съдебно заседание, настоящият състав на ВКС, намира следното: Съобразно приетото в съобразителната част по т.10 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. съгласно чл.307, ал.1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл.303 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молба за отмяна; дали подадената молба е редовна. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея ВКС следи служебно. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК е преценка по допустимостта на молбата, а нейната основателност е свързана с доказването на тези факти. В тази връзка цитираното ТР препраща в мотивната си част към приетото по т.16 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочва, че преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. В случая се иска отмяна на постановление за възлагане от 01.12.2017г. по изп.дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П., с което на В. А. В. е възложен следния недвижим имот: ½ ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв.м. за сумата от 103 800лв., представляваща разлика между цената, по която е обявен за купувач, а именно: 115 300лв. и стойността на внесения задатък в размер на 11500лв., която продажна цена е внесена изцяло. Съобразно изложеното от ЧСИ и представеното решение № 1782/21.03.2018г. по ч.гр.д. № 1548/2018г. на СГС по чл.435, ал.3 ГПК постановлението за възлагане е било обжалвно, като жалбата на А. М. е била оставена в една част без разглеждане, а в друга без уважение с окончателен съдебен акт / предвид постановените определение № 1686/30.05.2018г. по ч.гр.д. № 2541/2018г. на САС и определение № 457/04.10.2018г. по гр.д. №3376/2018г. на ВКС/, т.е. атакуваното постановление е влязло в сила. Настоящият съдебен състав на ВКС, съобразявайки принципната допустимост на извънинстанционния контрол по отношение на постановлението за възлагане на изнесен на публична продан недвижим имот, както и предвид приетото в ТР № 92/72г. на ОСГК на ВС, намира че настоящата молба е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на отмяна акт, но като краен извод се явява недопустима. По отношение на преклузивния срок за подаването й: Във връзка с наведеното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК изрично в чл.305, ал.1, т.4 ГПК е предвидено, че срокът за подаване на молба за отмяна е тримесечен, считано от влизане в сила на последното решение. В случая молителката се позовава на противоречие между Решение № 1949/24.03.2017г. по гр.д. № 15945/2016г. на СГС, ГО, III- в състав и Решение № 8113/01.12.2017г. по гр.д. № 10079/2017г. на СГС, ТО. И двете решения са постановени в производство по чл.435-438 ГПК, т.е. окончателни са от момента на постановяването си. Настоящата молба за отмяна е подадена на 20.09.2018г., т.е. след изтичане на 3 месечния срок от 01.12.2017г. Само на това основание като просрочена молбата за отмяна в тази й част се явява недопустима. Във връзка с наведеното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК формално е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, тъй като новото доказателство, на което се позовава молителката е от 24.07.2018г., датата на постановяване на определението по реда на чл.402 ГПК. По отношение проверката за съответствие на сочените обстоятелства с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, ВКС намира следното: В молбата за отмяна се навежда твърдение, че определение от 24.07.2018г. по гр.д. № 12957/2009г. на СГС е ново доказателство относно ново обстоятелство – с него са отменени по реда на чл.402 ГПК две определения на СГС и САС, с които е било допуснато обезпечение на осъдителния иск срещу молителката по гр.д. № 12957/2009г. на СГС. Макар и да се касае за конкретно изложени обстоятелства, същите не са от естество да бъдат подведени за проверка към формално твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Принципно определението по чл.402 ГПК, с което се отменя определение за допуснато обезпечение по висящ или бъдещ осъдителен иск, не представлява релевантно за спора доказателство и фактическо обстоятелство, които страната е била в невъзможност да узнае или да представи до издаване на постановлението за възлагане. Обезпечението на иска, респ. отмяната на същото, на осн. чл.402, ал.2 ГПК – когато вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или поради това, че са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК, има отношение към гарантиране възможността на ищеца да се удовлетвори от имуществото на длъжника при постановяване на решение в полза на първия, но не и към допустимостта и основателността на образуването на изпълнителното производство или предприемането в рамките на висящо такова на конкретен изпълнителен способ. Следва да се има предвид, че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с който приключва публичната продан като предвиден в ГПК изпълнителен способ, т.е. то е мислимо само в рамките на предприето принудително изпълнение, а изпълнителното производство на осн. чл.426, ал.1 ГПК се образува от съдебния изпълнител по молба на заинтересованата страна /взискател/ въз основа на издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като на осн. чл.426, ал.2 ГПК в молбата взискателят посочва начините на изпълнение. Според изложеното по-горе, предвид правните последици, определението по чл.402 ГПК не може да има значение за основанието за образуване на изпълнителното дело и за основанието за предприемане на публичната продан, приключваща с атакуваното постановление за възлагане. В конкретния случай обезпечението по осъдителния иск е било отменено, според мотивите в определението по чл.402 ГПК, поради приключване на исковия процес с влязло в сила осъдително решение. Следователно в соченото от самата молителка определение на СГС се потвърждава наличието на изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано № 20158490400711 на ЧСИ А. П.. Определението по чл.402 ГПК има действие от момента на постановяването си, т.е. от 24.07.2018г., а постановлението за възлагане, чиято отмяна се иска е от 01.12.2017г. По отношение твърдението на молителката за осъществяване на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК настоящият състав на ВКС в допълнение на вече направения извод за недопустимост на молбата в тази й част поради просрочие, намира и че наведените факти са негодни да бъдат подведени за проверка по соченото основание. Последователно в съдебната практика се застъпва становище, че за да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК молителят следва да обоснове противоречие между решението, чиято отмяна се иска и друго влязло в сила съдебно решение между същите страни, на същото основание, за същото искане. В случая се твърди противоречие между две съдебни решения, постановени по реда на чл.435-438 ГПК, не се иска отмяна на нито едно от тях / извън принципната недопустимост на такава хипотеза според т.3 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС/, а на трети акт - постановление за възлагане на недвижим имот. В молбата за отмяна се въвеждат и доводи за неправилност на постановлението за възлагане, тъй като ЧСИ не е извършил разпределение на паричните средства, постъпили от купувача на публичната продан. От една страна тези обстоятелства не очертават никоя от хипотезите на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Според разясненията в т.3 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС отмяната като самостоятелно и извънинстанционно производство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения е допустимо само в рамките на някое от изчерпателно изброените основания по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. От друга страна разпределението като процесуално действие на осн.чл.460 ГПК е възможно само след събиране на сума по изпълнителното производство, следователно то е следствие, а не предпоставка за извършване на публичната продан, респ. за издаване на постановление за възлагане. С допълнителни молби с вх. № 156254/28.11.2018г., вх. № 308/14.01.2019г., вх. № 789/25.01.2019г. и вх. № 968/30.01.2019г. молителката разширява наведените фактически обстоятелства за отмяна. В молбите се твърди, че издаденият изпълнителен лист от 22.12.2014г. на САС по гр.д. № 4012/2011г. / въз основа на който е образувано изп.дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П./ не удостоверява надлежно изпълняемо право и дължимо вземане от 130 100 евро, тъй като като първоинстанционното осъдително решение № 746/24.02.2010г. по гр.д. №12957/2009г. на СГС, ГК, I-13 и потвърдителното въззивно решение № 525/ 19.03.2013г. по гр.д. № 4012/2011г. на САС са неправилни поради конкретно формулирани доводи относно недължимостта на сумата по процесния запис на заповед. Молителката също така сочи, че срещу така влязлото в сила решение по осъдителния иск е подала молба за отмяна по чл.303 ГПК, по която е било образувано отделно производство пред ВКС. Подробно се изброяват опорочени според молителката изпълнителни действия в рамките на висящото изпълнително производство. Настоящият състав на ВКС намира, че горните молби не представляват уточнение на първоначалната молба, по която е било образувано производството по чл.303 ГПК, а въвеждат различни от молба вх. №120599/20.09.2018г. фактически твърдения, т.е. извън новото доказателство и удостовереното от него обстоятелство – определение по чл.402 ГПК на СГС за отмяна на допуснато обезпечение по осъдителния иск срещу А. М. и извън поддържаното противоречие между две решения: по гр.д. № 15945/2016г. на СГС, ГО, III- в състав и по гр.д. № 10079/2017г. на СГС, ТО. Поради което по недопустим начин допълнителните молби разширяват предмета на настоящето производство. Отделно от това горепосочените нови обстоятелства по съществото си представляват оплаквания за неправилност на влезли в сила осъдителни съдебни решения срещу молителката и за неправилност на издадения въз основа на тях изпълнителен лист. Както вече изрично настоящият състав на ВКС посочи производството за отмяна, съгласно разрешенията по ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, е извънинстанционен способ за защита срещу неправилни влезли в сила съдебни решения, т.е е регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Поради което и основанията за отмяна са изчерпателно определени. Не е предвидено като основание, следователно е недопустимо по повод на подадена молба за отмяна на постановление за възлагане / акт в производството по принудително изпълнение/ да се проверява правилността на влязлото в сила съдебно решение, представляващо изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист срещу ответника по уважен с това решение осъдителен иск. В съобразителната част в т.10 от ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, необхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Съответно не попада сред тези изчерпателно уредени случаи и оспорването на валидността и правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. То подлежи на проверка само по реда на чл.407 ГПК. Следва да се посочи, че при евентуална отмяна на влязлото в сила съдебно решение по осъдителния иск / доколкото се правят доводи за образувано по молба на същата молителка производство по чл.303, ал.1 ГПК пред друг състав на ВКС/ и евентуално постановено след това решение за отхвърляне на осъдителния иск, ответникът по него, респ. длъжникът в изпълнителното производство, разполага с друг ред за защита – чл.309, ал.2 ГПК. В заключение съдът намира, че наведените от молителката обстоятелства не съответстват както на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК, така и не удовлетворяват друго предвидено в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основание за отмяна. Поради което молбата за отмяна на постановлението за възлагане се явява недопустима. Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение