Определение № 25 от 15.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 862/2021 г.

Производството е образувано по касационна жалба вх.№261108/19.02.2021г. на „Тома строй” ЕООД /н./, [населено място], срещу решение от 15.01.2021г. по в.г.д.№433/2020г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №260141/17.07.2020г. по гр.д. №2242/2019г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване искове за осъждане на „Овърсийз-Хоризонт“ АД, [населено място], да заплати на ищеца, както следва: 1/ сумата от 99 071,47 лева представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен ищецът вследствие на осъщественото от ответника „Овърсийз-Хоризонт“ АД без правно основание ползване на собствения на ищеца имот – Ресторант на две нива, находящ се в [населено място], район Триадица, [улица], № 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с площ на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място, съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ от 753 кв.м., заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 0,72% ид.части от дворното място, описано по-горе, определено като средномесечен пазарен наем за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.5 9, ал.1 от ЗЗД; 2/ сумата от 405 456.66 лева, представляваща общ размер на неправомерно получени от „Овърсийз-Хоризонт“ АД наеми по сключен със „Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД договор за наем от 28.09.2016г. за периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г. за описания по-горе недвижим имот, които са дължими на собственика на имота граждански плодове от вещта, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 93 от ЗС; 3 / при условията на евентуалност - сумата от 405 456.66 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, формирана като средномесечния наем за периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г., поради това, че ищецът е бил лишен от ползването на собствения си описан по-горе недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД; Касаторът – ищец по предявените искове поддържа, че е придобил процесните имотите при наличието на вписана в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ипотека върху тях, учредена от „Боско строй“ ЕООД. Въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист е било образувано изп.д. №20148380410887 на ЧСИ М. Б. - София, по което ищцовото дружество е било ипотекарен длъжник, а изпълнението е било насочено върху ипотекираните имоти. На 04.03.15г. е било издадено в полза на ответното дружество Постановление за възлагане на имотите. Последното е било обжалвано от ищеца, но производството по тази жалба е било прекратено с влязло в сила на 17.11.15г. определение. ЧСИ е извършил отбелязване, че Постановлението за възлагане е влязло в сила на 17.11.15г. и е разпоредил вписването му в СВ-София, което е станало на 21.01.16г., а на 25.03.16г. ответникът е бил въведен във владение на имотите. Касаторът поддържа, че до 17.03.19г. вкл. е бил собственик на имотите, тъй като на 18.03.19г. е било постановено решение по в.гр.д. №2959/19г. на СГС, с което е била отхвърлена жалбата на другия длъжник по изпълнителното дело „Интербетон“ ЕООД срещу Постановлението за възлагане от 04.03.15г. Едва от 18.03.19г. постановлението е влязло в сила и на осн. чл. 496, ал. 2 от ГПК купувачът е придобил правата върху имотите. Видно от мотивите на въззивното решение и оплакванията в касационната жалба един от спорните въпроси по делото е моментът на влизане в сила на постановлението за възлагане от 04.03.15г. по изп.д. №20148380410887 на ЧСИ М. Б.. При служебна проверка на делото в закрито съдебно заседание се установява, че от касатора „Тома строй” ЕООД, е била подадена молба за отмяна на това постановление за възлагане, в която молителят е поддържал, че същото е влязло в сила. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, като се сочи, че вследствие нарушение на правилата на чл.428 ал.1 от ГПК, чл.56 от ГПК и чл.484 от ГПК молителят е бил лишен от възможността да участва в принудителното изпълнение, насочено срещу собствените му недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека за обезпечение на задължение на длъжника „Боско строй“ ЕООД. По молбата е образувано т.д.№1624/16г. на ВКС, ТК, с докладчик съдия Вероника Николова и членове на съдебния състав съдия Тотка Калчева и съдия Кристияна Генковска. Съставът на ВКС, ТК, се е произнесъл по подадената молба за отмяна, като е оставил същата без разглеждане. В мотивите на постановеното по т.д.№1624/16г. на ВКС, ТК, определение от 16.09.2016г., съдебният състав е изразил становище, че правото на молителя „Тома строй” ЕООД, да иска отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане е преклудирано. Това би могло да породи съмнения в непредубедеността и безпристрастието на състава на ВКС при разглеждането на настоящия съдебен спор. Поради това съдебният състав намира, че е налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК по отношение на съдиите Тотка Калчева и Вероника Николова. На основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, Върховният касационен съд