Определение № 385 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 681/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2923/18.05.2022 г., подадена от Т. Г. П. срещу определение № 224 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 20211400500507/2021 г. на Окръжен съд – Враца, с което жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат И. И. Г., назначен за особен представител на В. И. Ц., сумата 600 лв., представляваща възнаграждение за особен представител за въззивното производство по гр. д. № 507/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Въззивният съд е изложил, че с определение № 260087/6.11.2020 г. по гр. д. № 1515/2019 г. на Районен съд - Бяла Слатина, адвокат И. И. Г. от АК - Враца, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, е назначен за особен представител на ответницата В. И. Ц. за процесуално представителство по делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, при възнаграждение в размер 600 лв., определено с разпореждане № 260166/16.09.2020 г. Делото е приключило с решение, срещу което Т. Г. П. е подал въззивна жалба вх. № 263254/11.06.2021 г. С разпореждане № 261411/14.06.2021 г. PC - Бяла Слатина е оставил без движение въззивната жалба и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани констатирани нередовности, сред които и да внесе общо сумата 2400 лв. за възнаграждение на особените представители на четирима от ответниците, сред които и В. И. Ц., т.е. по 600 лв. за всеки един от тях. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 18.06.2021 г., но е останало неизпълнено. Въпреки това първоинстанционното дело е изпратено на ОС - Враца за произнасяне. В проведеното на 26.01.2022 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция В. И. Ц. (ответник по въззивната жалба) е била представлявана от особения й представител адвокат И. И. Г.. Предвид горното, Окръжен съд – Враца е намерил, че Т. Г. П. (въззивник) дължи възнаграждение на особения представител на въззиваемата В. И. Ц. за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. Тъй като то не е било внесено от П. в хода на въззивното производство, следва да бъде постановено определение за принудителното му събиране по реда на чл. 77 ГПК, като бъде осъден Т. Г. П. да заплати на адвокат И. И. Г. от АК - Враца сумата 600 лв. В частната жалба се твърди, че със становището си в подкрепа на първоинстанционното решение адвокат И. Г. „подкрепя фалшификатора К.“ и, следователно, свидетелства срещу Т. П. и В. Ц., т.е. вместо да защити Ц., я лишава от наследство. Като счита, че по този начин адвокат И. Г. е нарушил чл. 3 и чл. 11 ГПК, жалбоподателят заявява, че не желае да плаща на нарушител на закона. Не е постъпил отговор на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира частната жалба, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. При назначаване на особен представител на ответната страна на разноски на ищеца – чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждението се определя от съда и зависи от фактическата и правна сложност на делото, като минималният размер не може да бъде по-нисък от половината от размера по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Назначеният служебно адвокат има право на възнаграждение, независимо от резултата по конкретния спор; определеният депозит се внася предварително от ищеца, а с оглед изхода на делото, платеното възнаграждение остава за негова сметка или в тежест на ответника, като съдът го присъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Аналогично е положението пред въззивния съд, където въззивникът дължи внасяне на възнаграждение за особения представител на въззиваемата страна. В конкретния казус адвокат И. Г. е бил назначен за особен представител на В. И. Ц., като същият е взел участие във въззивното производство, образувано по жалба на Т. П.. В това производство В. Ц. е била ответник по жалбата. Въпреки дадените му указания, Т. П. не е внесъл определеното в размер на 600 лв. възнаграждение на адвокат И. Г.. Ето защо, законосъобразно Окръжен съд – Враца е присъдил същото в полза на адвокат И. Г. с атакуваното пред ВКС определение. Същевременно възнаграждението съответства на характера, фактическата и правна сложност на делото. Изложените в частната жалба възражения на Т. П. се явяват ирелевантни за задължението му да заплати възнаграждението в полза на особения представител на насрещната страна. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното пред ВКС определение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,