Определение № 57 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. В. срещу решение № 3742/12.12.2022г. по гр.д.№ 13099/21г. по описа на СГС, ІІ В ВС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в частите, с които: 1/ е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ АД срещу И. В. по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване дължимост на сумата 2733, 85 лева, представляваща надбавка за забава за периода 16.04.2012г.- 22.10.2018г. по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2011г.; 2/ са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД срещу Б. М. Б. и Е. Б. Г. по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване, че дължат солидарно с И. В. сумата 6393,60 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2011г.; сумата 18661,20 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода 16.04.2012г. - 22.10.2018г. и сумата 2733, 85 лева - надбавка за забава за периода 16.04.-2012г.-22.10.2018г., е признато за установено по иска на „Банка ДСК“ АД срещу И. В., че последната дължи на банката сумата 2733, 85 лева, представляваща надбавка за забава за периода 16.04.2012г. - 22.10.2018г. по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2011г., а по исковете на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Б. М. Б. и Е. Б. Г. - че последните дължат на банката, солидарно с И. В., сумите: 6393,60 лева – главница по договор за кредит договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2011г.; 18661,20 лева – възнаградителна лихва върху главницата за периода 16.04.2012г. - 22.10.2018г. и 2733, 85 лева - надбавка за забава за периода 16.04.-2012г.-22.10.2018г., и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ АД срещу И. К. В., Б. М. Б. и Е. Б. Г. за установяване, че дължат солидарно на банката разликата над 19 416, 72 лева до 20 276, 87 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 17.07.2018г. - 22.10.2018г. Касационната жалба е депозирана в срок и е редовна. Насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На 05.04.2023г. е постъпил отговор на касационната жалба от Е. Б. Г., с който е заявено, че жалбата на В. е основателна и Г. се присъединява към нея. При служебна проверка за допустимостта на касационната жалба настоящият състав установи следното: Атакуваното от касатора И. В. въззивно решение е постановено единствено по въззивна жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД. С нея е искана отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителните му спрямо всеки от тримата ответници – И. В., Б. Б. и Е. Г., части. В частите, с които исковете на банката срещу ответниците са били уважени, първоинстанционното решение не е било обжалвано от никой от последните. Или първоинстанционното решение в частта, с която искът на банката срещу кредитополучателя И. В. е бил уважен ( като е признато за установено, че тя дължи 13 835, 66 лева плюс 6393, 60 лева - главница, 755, 52 лева плюс 18 661, 20 лева – възнаградителна лихва и 50 лева такса за управление на кредита), като необжалвано, е влязло в сила с изтичане на срока за въззивното му обжалване. То не подлежи на касационно обжалване. С въззивното решение, което единствено е годен обект на касационно обжалване, е признато задължение на ответницата В. за сумата 2733, 85 лева, представляваща надбавка за забава за периода 16.04.2012г. - 22.10.2018г. Цената на тази искова претенция е под прага по чл. 280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК, поради което касационният контрол е изключен. Произнасянето с въззивното решение по исковете на „Банка ДСК“ АД срещу Б. Б. и Е. Г. не може да бъде обжалвано от касатора В., защото тя не е страна по тях. Б. и Г., като поръчители по договора за кредит, са солидарни длъжници и обикновени другари на В.. Те имат самостоятелно право на касационна жалба, което не са упражнили. В обобщение, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. При този изход на спора на насрещната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на ВКС