Определение № 29 от 04.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 218, ал. 3, изр. трето от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на С. Трендафилов и А. Трендафилова, чрез пълномощника адв. Пенчева, против определение № 9894 от 13.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9820/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е определен предмета на делото по реда на чл. 218, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, по отношение оспорването на Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичен общински съвет /СОС/. Излагат се доводи за неправилност на определението, поради несъобразяване на обстоятелството, че имот с идентификатор 68134.4333.9612 също попада в собствения на частните жалбоподатели имот с пл. № 829, кв. 104, район „Овча купел“. Според частните жалбоподатели неправилно също така съдът е разделил производството по подадената жалба. Претендира се отмяната на определението и включване в предмета на делото и на имот с идентификатор 68134.4333.9612. В срока по чл. 232 от АПК от ответника СОС не е постъпило писмено възражение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложени в нея доводи. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, съдът е определил предмета на делото, а именно: оспорване на Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на СОС, с което се одобрява проект за подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел – 1, 4-ти, 5–ти и 6-ти м. р.“ и план схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, район „Овча купел“, в частта засягаща поземлен имот с пл. № 829, кв. 104, район „Овча купел – 1“, имот с идентификатор 68134.4333.9611. Определението е неправилно. Видно от подадената първоинстанционна жалба жалбоподателите оспорват Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на СОС, в текстовата и графичната му част, по отношение на одобрения с него проект за план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел – 1, 4-ти, 5–ти и 6-ти м. р.“ и план-схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, район „Овча купел“, в частта, засягаща собствения на жалбоподателите поземлен имот с пл. № 829, кв. 104, район „Овча купел“, за който имот с план – извадка за регулация и застрояване, одобрен със заповед № РД-09-50-720/18.06.2007 г. на главния архитект на София е отреден УПИ XXVIII – 829, който с оспорвания план е включен в УПИ V, кв. 104, с отреждане „за училище и трафопост“, а на жалбоподателите се отрежда нов УПИ IV – 9611, 9612, 9613 „за ЖС“, кв. 130. Следователно, доколкото жалбоподателите оспорват включването на собствения им имот в УПИ V и преотреждането му за „за училище и трафопост“, както и отреждането за тях на УПИ IV – 9611, 9612, 9613 „за ЖС“, кв. 130, то административният съд неправилно е определил предмета на делото само в частта на имот с идентификатор 68134.4333.9611, собственост на жалбоподателите. Предвид на гореизложеното съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, като се конкретизира, че оспорването касае законосъобразността на Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичен общински съвет в частта, с която е одобрен проект за план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел – 1, 4-ти, 5–ти и 6-ти м.р.“ за УПИ V - „за училище и трафопост“, кв. 104, и УПИ IV – 9611, 9612, 9613 „за ЖС“, кв. 130. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че определението, с което съдът е разделил производството по делото, доколкото с жалбата си жалбоподателите са обжалвали и друг административен акт, не е от кръга съдебни актове, които подлежат на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството по подадената жалба срещу решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, поради което не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,