Определение № 453 от 25.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 841/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Настоящата инстанция веднъж вече се е произнасяла по реда на чл. 43 от НПК във връзка с невъзможността на Районен съд – Петрич да сформира състав, който да разгледа производството по делото. С определение № 243/13.09.2024г., постановено по нохд № 391/2024г. по описа на Районен съд - Сандански е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, тъй като компетентният съд не е в състояние да сформира състав, поради отводи на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Производството по нохд № 391/2024г. по описа на Районен съд - Сандански е било образувано по внесен обвинителен акт срещу лицето А. Х.. След постъпването на обвинителния акт и образуването на производството в районния съд, всички действащи съдии от състава на РС – Сандански са се отвели от разглеждането на делото, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, като са изложили и съображенията си за това. Основно аргументите в постановените съдебни актове се отнасят до обстоятелството, че съдиите са работили в Районен съд – Петрич, в който съд първоначално е било образувано производството по делото и се намират в близки и колегиални отношения със съдиите от този съд, поради което за тях важат същите основания за самоотвод, както и по отношение на колегите им в Петрич. Предвид това, за да се избегнат всякакви съмнения относно безпристрастността и обективността им, съдиите при РС - Сандански са се отвели от разглеждането на посоченото дело. Независимо доколко ВКС е съгласен с изложените съображения, липсва възможност за контрол върху основателността или не на самоотводите на съдиите. Все пак е нужно да се отбележи, че върховната съдебна инстанция е единствената, която по закон има правото да определя кой е местно компетентният съд в случаите по чл. 43 от НПК, и да решава спорове за подсъдност между съдилищата по чл. 44 от НПК, поради което другиму не е предоставена възможност да преценя или контролира основателността на направен самоотвод, а в още по-голяма степен да претендира нарушение на чл. 9 от ЗСВ в случаите, в които ВКС е посочил на кой съд делото следва да се изпрати за разглеждане и по този начин да ревизира законово предоставените му правомощия. Липсва възможност съдия да преценя също така доколко основателно неговите колеги са се отвели от разглеждането на дадено дело, след като дори и ВКС не може да стори това. При така изложеното се установява, че компетентният да разгледа делото по правилата за местната подсъдност районен съд не може да образува състав, поради което и са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд. Съобразявайки необходимостта от осигуряването на обективен и безпристрастен съд, който да разгледа делото, ВКС в настоящия си състав намира, че делото следва да бъде възложено на друг районен съд от района на Окръжен съд – Благоевград. Ето защо, съобразявайки и разстоянията между населените места, ВКС намира, че делото следва да се възложи за разглеждане на Районен съд – Благоевград. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение