Определение № 588 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1440/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена молба от адв. С. В. И., процесуален пълномощник на ответника по касация К. Д. А., за допълване на постановеното по делото определение № 3563/15.12.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство в производството по чл. 288 ГПК. Насрещната страна – БАНКА ДСК АД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че присъждането на разноски към настоящия момент би било преждевременно, тъй като определението по чл. 288 ГПК, с което частично е допуснато касационно обжалване, не представлява окончателен съдебен акт, а изходът на делото ще стане ясен едва след постановяване на решението по чл. 290 ГПК. Настоящият съдебен състав намира следното: Молбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 3563 от 15.12.2025 г. е допусната касационна проверка по жалба на БАНКА ДСК АД в една от обжалваните части на постановеното въззивно решение по т. д. № 322/2024 г. по описа на Апелативен съд В. - относно отхвърлената главница в размер на 7 073.47 евро, и не е допусната такава в частта относно отхвърлените претенции за лихви – договорни и за забава, в размер на 37 533 евро; адв. И. е подал мотивиран писмен отговор на касационната жалба; с отговора се претендира и присъждане на разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие; от последния е видно, че страната е представлявана безплатно; съдът е пропуснал да се произнесе по това искане в акта по чл. 288 ГПК, с който се приключва окончателно спора по отношение на претендираните като дължими лихви (36 442.60 евро – договорна лихва за периода от 20.07.2013 г. до 28.04.2019 г.; 1 003.85 евро – лихва за забава за периода от 21.08.2013 г. до 28.04.2019 г. и 86.60 евро – законна лихва за забава за периода от 16.03.2022 г. до 28.04.2022 г.) и въззивното решение в тази част влиза в сила. С оглед изложеното са налице основанията на закона за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, пропорционално на недопуснатата до разглеждане част от въззивното решение. Настоящият съдебен състав като съобрази конкретните обстоятелства по делото, относими към обсъдената по-горе част от спорния предмет, а именно - вида и обема на безплатно осъществената процесуална защита в производството по селектиране на касационните жалби, защитавания материален интерес, степента на фактическа и правна сложност на случая и при съобразяване с принципа на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв намира, че на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв касаторът БАНКА ДСК АД следва да бъде осъден по реда на чл. 248 ГПК да заплати на адвоката – пълномощник на насрещната страна сумата от 700 евро. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение