Определение № 402 от 01.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 775/2026 г.

Производството е по чл. 351 ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия Т. Г. Г. адвокат Б. И. П. срещу Разпореждане от 16.07.2026г., с което съдията – докладчик при ОС - Враца е върнал касационната му жалба срещу решението по ВНОХД№7/2026 г. по описа на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери частната жалба за неоснователна по следните съображения: Правилно въззивнят съд е приел, че е налице основанието за връщане на касационната жалба по смисъла на чл.351 ал.5, т3 от НПК, тъй като жалбата не подлежи на разглеждане по касационен ред. Развил е подробни и по същество правилни мотиви, какво е съществото на постановения въззивен акт/ решение, с което са намалени наказанията, наложени на подсъдимия за престъпление по чл. 343 б ал.2 от НК и е променен режимът на изтърпяване на наложеното наказание лишаване то свобода/ и защо той не попада сред изчерпателно изброените в чл. 346 от НПК, като подлежащи на касационна проверка. Защитата по същество не оспорва тази констатация, но настоява за касационна проверка, тъй като били налице релевираните от нея касационни основания, нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Този единствен довод в касационната частна жалба обаче е ирелевантен към предмета на настоящото частно производство. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение