Решение № 7684 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4857/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, приподписана от юрк. Е. Великова против решение №395/26.03.2026 г. на Административен съд – Силистра поставено по адм. дело № 53/2025 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-03001924000836-091-001/29.10.2024 г., потвърден с решение №270/06.02.2025 г. при обжалването по административен ред относно установените на "Интерпродукт" ЕООД, гр. Силистра задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 83 383.67 лева – главница и лихви в размер на 41 183.76 лева – общо 124 567.43 лева. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи са за нарушение на съдопроизводствените правила, игнориране на събраните по делото доказателства и липса на мотиви. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за възлагане на ревизията и другите актове в ревизионното производство не са надлежно връчени на ревизираното дружество в несъстоятелност чрез синдика. Поддържа, че дружеството не е представлявано от синдик в периода от 01.12.2023 г., когато производството по несъстоятелност е спряно с решение № 260014/01.12.2023 г. на ОС - Силистра по т.д. 25/2020 г. на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ до 01.07.2024 г., когато е възобновено с решение № 260002/01.07.2024 г. на основание чл. 632, ал.2 ТЗ и е възстановена за синдик В. С.. Излага подробни съображения, че синдик с правомощия по чл. 658 ТЗ се назначава единствено в производство по несъстоятелност, открито на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. В случая с постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ откритото производство по несъстоятелност се спира и правомощията на назначения синдик се прекратяват и синдикът няма право да представлява дружеството. Поради това счита, че актовете по възлагане и провеждане на ревизията са надлежно връчени по реда чл. 32 ДОПК чрез управителя на дружеството. Оспорват се като неправилни и изводите на първоинстанционния съд, че във връзка с изпълнение на процедурата по чл. 32 ДОПК органите по приходите са се позовали на процесуални действия, извършени в предходно производство. Твърди, че ЗВР е връчена по реда на чл. 32, ал. 6 ДОПК на 05.04.2024 г. в хода на процесното ревизионно производство съгласно представените по делото доказателства. Излага и съображения, че правото на дружеството да участва в ревизията чрез синдика, не е нарушено, тъй като синдикът е имал възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства при обжалването на ревизионния акт, който му е връчен на 28.11.2024 г. след възстановяването му с решението от 01.07.2024 г. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - "Интерпродукт" ЕООД, гр. Силистра, чрез адвокат И. Антонов моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-03001924000836-091-001/29.10.2024 г., потвърден с решение №270/06.02.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна, с който на "Интерпродукт" ЕООД, гр. Силистра са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 83 383.67 лева и съответните лихви в размер на 41 183.76 лева – общо 124 567.43 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В ревизионния акт са посочени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28. Решаващият орган е посочил обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 ДОПК. За да обяви акта за нищожен съдът е приел, че заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) не е надлежно връчена на синдика на дружеството в несъстоятелност, а на управителя на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК. От доказателствата по делото съдът е приел, че дружеството е търсено на първоначалния му адрес за кореспонденция, след като вече е било в производство по несъстоятелност и му е назначен синдик с решение № 260021 по т.д. № 25/2020 г. Според съда при тези обстоятелства, които са надлежно обявени в търговския регистър, адрес за кореспонденция по смисъла на закона се явява единствено адресът на назначения на дружеството синдик, разполагащ с представителна власт по отношение на дружеството в несъстоятелност. Приел е, че ревизираното дружество не е търсено на адреса на кореспонденция, процедурата по чл. 32, ал.1 и 2 от ДОПК не е изпълнена, поради което ЗВР № Р-03001924000836-020-001/13.02.2024 г., както и всички последващи актове в ревизионното производство не са надлежно връчени. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 113, ал.2 от ДОПК заповедта за възлагане на ревизия следва да бъде връчена на ревизираното лице. Нормата е императивна и неспазването й, представлява порок, който засяга валидността на акта. Крайният извод на първоинстанционния съд, че заповедта за възлагане на ревизията, с която е образувано ревизионното производство не е надлежно връчена на ревизираното лице, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. От доказателствата по делото е установено и не е спорно, че "Интерпродукт" ЕООД е било в производство по несъстоятелност, открито с решение № 260021/29.04.2021 г. на Окръжен съд – Силистра по т.д. № 25/2020 г. на основание чл. 630, ал.1 ТЗ. С определение № 260155/31.05.2021 г. по т.дело № 25/2020 г. съдът по несъстоятелността е назначил постоянен синдик - В. С. и е определил дата на встъпване в длъжност на синдика - 02.06.2021 г. Установено е и не е спорно по делото, че в периода от 01.12.2023г. до 01.07.2024 г. производството по несъстоятелност е било спряно с решение № 260014/01.12.2023 г. на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ и е възобновено с решение № 260002/01.07.2024 г. С решение № 250002/07.05.2025 г. по т.дело № 25/2020 г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 740, ал.2 ТЗ, поради сключен договор между длъжника и единствения кредитор с приети вземания, уреждащ плащане на задълженията му и липса на предявени искове по чл.694, ал.1 ТЗ. С това решение съдът по несъстоятелността е прекратил правомощията на синдика и е възстановил правомощията на органите на управление на дружеството. Решението е вписано в търговския регистър на 06.06.2025 г. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001924000836-020-001/13.02.2024 г. на началник сектор при ТД на НАП - Варна, връчена на 05.04.2024 г. по реда на чл. 32 ДОПК чрез управителя на дружеството И. К. Д.. За изпълнение на процедурата по чл. 32 ДОПК по делото са представени протоколи от 28.02.2024 г. и от 20.03.2024 г. за посещение на адреса за кореспонденция в гр. Силистра, [адрес] с които е установено, че на посочения адрес не е открит представител на дружеството. На 21.03.2024 г. е публикувано съобщение по чл. 32 ДОПК до дружеството чрез управителя И. Д., да се яви в 14-дневен срок от поставянето му за получаване на ЗВР, което е свалено на 05.04.2024 г. Съобщението е изпратено автоматично, чрез ИС Контрол и на електронен адрес: •••@•••. При тези доказателства правилно съдът е приел, че заповедта за възлагане на ревизията е следвало да бъде връчена чрез синдика на дружеството, който съгласно чл. 658, ал. 1, т.1 ТЗ осъществява представителството на предприятието. С откриване на производството по несъстоятелност управителните органи на длъжника изгубват представителната си власт спрямо дружеството, с изключение на ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи, когато той е юридическо лице, да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са предоставени изрично на синдика, в случаите, предвидени в чл. 635, ал. 3 от ТЗ. (В този смисъл са решение № 64/01.02.2021 г. на ВКС по т.д. №186/2019 г., определение № 2848/29.05.2026 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 2012/2026 г., определение № 1223/27.01.2020 г. на ВАС, петчленен състав по адм. дело № 14178/2019 г. и определение № 6702 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2026 г.) Твърденията на касатора, че производството по несъстоятелност е открито с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, са в противоречие с доказателствата по делото. С решението от 29.04.2021 г. производството по несъстоятелност на "Интерпродукт" ЕООД е открито на основание чл. 630, ал.1 ТЗ. Доводите в касационната жалба, че за времето, през което производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал.1 от ТЗ дружеството не се представлява от синдик, са в противоречие с тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2018 г., в което е посочено, че при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се прекратяват правомощията на синдика и същият не може да бъде заличен с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ. Според тълкувателното решение при спиране на производството по несъстоятелност се запазват извършените до този момент процесуални действия, включително за назначаване на синдика. Последният, подобно на съда по несъстоятелност, е орган по делото по несъстоятелност, поради което той не се десезира със спиране на делото. Съдържанието на решението за последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ, не обхваща заличаване/освобождаване на синдика. Освобождаването на синдика с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ напрактика би довело до липсата на представляващ длъжника орган, тъй като при обявен в несъстоятелност длъжник неговите органи са десезирани. В конкретния случай с решение № 260014/01.12.2023 г. на ОС - Силистра по т.дело № 25/2020 г. производството по несъстоятелност е спряно, но синдикът не е освободен. Правомощията на органите на управление на "Интерпродукт" ЕООД са възстановени едва с решението от 07.05.2025 г., когато производството по несъстоятелност е прекратено и правомощията на синдика са прекратени. Поради това за периода от 21.06.2021 г. до прекратяване на правомощията на синдика с решението от 07.05.2025 г., ревизираното дружество в несъстоятелност, е представлявано от синдика на основание чл. 658, ал.1, т.1 ТЗ. Това обстоятелство е вписано в търговския регистър, който е публичен съгласно чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това неправилно и в нарушение на чл. 658, ал.1, т.1 ТЗ връчването на ЗВР от 13.02.2024 г. е извършено по реда на чл. 32 ДОПК, поради неоткриване на управителя на ревизираното дружество И. Д. на адреса за кореспонденция. От органите по приходите не са предприети никакви действия по връчване на ЗВР от 13.02.2024 г. чрез синдика, което напрактика е лишило дружеството от участие в ревизията. Надлежното връчване на заповедта за възлагане на ревизията, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. Поради това нарушението на чл. 113, ал. 2 ДОПК опорочава провеждането на ревизията и издаването на ревизионния акт до степен на неговата нищожност. Като е достигнал до същите правни изводи и е обявил акта за нищожен, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите доводи в касационната жалба касаят изпълнението на процедурата по чл. 32 ДОПК и предвид наличието на самостоятелно основание за нищожност на ревизионния акт, е безпредметно да се обсъждат. Решение № 9463/10.07.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 2424/2018 г., на което се позовава касатора, е постановено при различни факти и не е относимо към процесния случай. Първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 160, ал. 5 ДОПК да изпрати преписката на компетентния орган по приходите на основание чл. 173, ал.2 АПК. За процесуална икономия това следва да бъде сторено от касационната инстанция. От ответника по касация не се претендират разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,