Определение № 8765 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. К. Рангелов, против определение № 5413 от 27.05.2025 г., постановено по адм. д. № 786/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково с доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК ответната страна, председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, не депозира писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на съдебен контрол определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Ю. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение № 2029 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ, и е прекратил производството по адм. д. № 786/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в разглеждания случай оспорваното решение е връчено лично на жалбоподателя на 12.03.2025г., като срокът за обжалване е 14 дневен и е изтекъл на 26.03.2025г. /сряда/. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗУБ решенията по чл.75, ал.1, т.2 с.з., каквото е процесното, могат дъ бъдат обжалвани в 14 дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. Видно от отбелязване върху самия административен акт, същият е подаден на 27.03.2025г. – т.е. след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. По горните съображения и на основание чл.159, т.7 от АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Правилен е решаващият извод на съда за предвидения в закона срок за обжалването му – 14-дневен,считано от датата на съобщаване съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗУБ. Обосновано, на база отбелязванията върху акта, съдът е заключил, че същият е връчен лично на Ю. А. А., а датата на подаване на жалбата е 27.03.2025г, поради което жалбата е недопустима като просрочена. Както е посочено в мотивите на обжалвания съдебен акт, датата на подписване на жалбата е ирелевантна, при положение, че същата е депозирана извън прекл,зивния законов срок. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение