Определение № 50048 от 28.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2276/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Д. Х., в качеството й на пълномощник на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с искане за допълване на определение № 50495 от 04.10.2022 г. по т.д. № 2276/2021 г. на ВКС в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на В. П. И.. Ответната страна – В. П. И. – депозира становище за неоснователност на молбата поради непредявяването й в срок, като алтернативно поддържа, че търсеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2276/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на В. П. И. против решение №532 от 25.05.2021г. по гр.д.3518/20г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50495 от 04.10.2022 г. по т.д. № 2276/2021 г. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който своевременно е отправил искане да му бъдат присъдени разноски за същия, поради което възражението на ответника, че същото е отправено извън срок е неоснователно. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 31.08.2021 г. с предмет изготвяне на отговор на касационната жалба пред ВКС по в.гр.д. № 3518/2020 г. по описа на САС, 14 състав и е договорено възнаграждение в размер на 3177 лв. с вкл. ДДС. Представени са и доказателства, че адвокатът е регистриран по реда на ЗДДС, както и преводно нареждане, удостоверяващо, че уговорената сума действително е заплатена по банкова сметка на адвоката. Неоснователно се явява възражението за прекомерност – договореното възнаграждение е точно съответстващо на минималното такова в размер на 3177 лв. с ДДС съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение в действащата редакция на разпоредбата към момента на сключване на договора. С оглед гореизложеното молбата по чл. 248 ГПК на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение