Определение № 749 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60031/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 28 от 23.03.2016 г. по в.т.д.№ 37/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по т.д.№ 132/ 2015 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], [община], 71 307,60 лв – стойност на изпълнено строителство на обект „Външни ВиК връзки на имот с идентификатор 57491.501.807” със законната лихва върху тази сума от 20.03.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправни въпроси, които счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: материалноправни въпроси намира ли приложение институтът „водене на чужда работа без пълномощие” при изграждане на нов обект, или само при текущ ремонт и реконструкция по смисъла на ЗУТ; намира ли приложение същият институт, когато работата е предприета за сметка на извършителя и в негов интерес; счита ли се за завършено строителство, когато не са проведени изисквани от ЗУТ изпитвания, при съставяне на акт 15 не е присъствало лицето, упражняващо технически надзор и това лице не е съставило окончателен доклад; при предприета чужда работа и в собствен интерес ограничава ли се отговорността на заинтересования до размера на обогатяването му; до какъв размер е отговорността на заинтересования, ако работата не е предприета уместно и не е била добре управлявана. Според касатора от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото са и процесуалноправните въпроси за задълженията на въззивния съд: да изложи подробни мотиви, когато не възприема заключението на вещо лице и достига до свои изводи или при обсъждане на противоречиви заключения; да обезпечи правилното приложение на материалния закон като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест. Освен това счита, че в обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и при наличието на противоречива съдебна практика процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и да обсъди доводите на страните и да изложи мотиви за резултата от тази си дейност. Ответната по жалбата страна [фирма] я оспорва с доводи по същество, като излага съображения за правилността на обжалваното решение. По основанията за допускане на касационното обжалване поддържа, че такива не са налице, без да излага конкретни съображения. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Делото е образувано по искова молба на [фирма] срещу [община], предявен е иск за заплащане на разходите, направени от ищеца за изграждане на водопроводни и канализационни връзки, които по силата на закона са станали собственост на ответника. Първоинстанционният съд е разгледал спора и е уважил иска, като е квалифицирал претенцията на ищеца като такава за изравняване на неоснователно обогатяване на ответната община, произтекло от спестяването на разходите, необходими за изграждането на собствените й инфраструктурни съоръжения. В подадената от [община] въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт са изложени твърдения за неговата неправилност в частта, в която не е възприето възражението за некачествено изпълнено строителство на канализационното отклонение. Според въззивника (ответник в основното производство) правната квалификация на претенцията е била за водене на чужда работа без натоварване и той, като заинтересован от тази работа, трябва да възмезди строителя само ако работата е уместно предприета и добре управлявана. Некачественото строителство сочи на недобре управлявана работа и поради това искът е неоснователен. Въззивният съд е възприел при решаването на спора сочената от въззивника квалификация, направил е собствени фактически констатации след обсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните. Приел е за установено, че ищцовото дружество е съсобственик на имот на територията на [община], до който не са били изградени водопроводни и канализационни отклонения. Въз основа на одобрен от главния архитект на общината проект, на 05.10.2009 г. е издадено разрешение за строеж на външни ВиК връзки с титуляр [община]. Тя не е възлагала с договор изпълнението на работите по изграждането им, но ответникът осъществил строителството на водопровод и канал до имота си, съгласно проекта, като стойността на извършените работи възлиза на исковата сума. Съставен е акт образец 15 за приемане на строителството, който е подписан и от представител на общината, като е констатирано добро качество на изпълнените работи. Изградените отклонения са ползвани не само за довеждане на питейна вода до имота на ищеца и отвеждане на използваната, но и до други въведени в експлоатация сгради на същата улица в [община]. Водопроводът се ползва и понастоящем от тези сгради, а канализацията се е ползвала до 2015 г., когато е била подменена с нова. От правна страна инстанцията по същество приела, че изградените от ищеца водопроводни и канализационни отклонения са елемент от мрежите по чл.83 ЗУТ и са станали собственост на общината, съгласно чл.19 ЗВ. При изграждането им дружеството е действало като гестор, предприемайки чужда работа, но и в свой интерес, поради което следва да бъде възмездено за сторените разходи по правилото на чл.61 ал.2 ЗЗД – до размера на обогатяването на заинтересования. Този размер е равен на разходите за изграждането на отклоненията, които общината е спестила и които са по-малко от пазарната стойност на строителството. Съдът отхвърлил възраженията на въззивника за некачествено изпълнение на предприетата работа като посочил, че водопроводът се използва и понастоящем, без каквито и да е възражения по неговата функционалност. Що се касае до възраженията за негодност на канализацията, съдът приел, че по делото няма достатъчно доказателства, от които да се направи такъв фактически извод. Наличието на недостатъци при функционирането на канала се твърдят само в изходящи от ВиК – Бургас писма, но тази организация не е съставила никакви протоколи за изследвания, проби или технически замервания, които да са в подкрепа на твърденията в писмата. Съдът посочил, че дори да е имало такива недостатъци, те са възникнали впоследствие, щом акт 15 за приемане на строителството е подписан и от представител на общината без възражения, с удостоверяване на доброто качество на изпълнените работи. В тази насока съдът възприел и свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Димитров. Общината, като собственик на построеното, е следвало да инициира съставяне на окончателен доклад и свикване на държавна приемателна комисия за въвеждане на канализацията в експлоатация. Като не е сторила това, тя не може да се позовава на липсата на доклад и акт за въвеждане в експлоатация, за да черпи за себе си изгодни правни последици. Като краен резултат от обсъждането на доказателствата и доводите на страните съдът приел, че ищецът е предприел работа на ответната община, както в неин, така и в свой интерес, поради което предявеният иск за заплащане на разходите на гестора до размера на обогатяването на заинтересования, е основателен. С оглед така изложените мотиви от инстанцията по същество, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не е посочил, че за него не съществува задължение да прецени всички доказателства по делото, да обсъди доводите на страните и да изложи мотиви за резултата от тази си дейност, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това задължение. Касаторът всъщност се оплаква от крайния резултат, до който въззивният съд е достигнал след извършване на доказателствения анализ, но в производството по допускане на касационно обжалване правилността на действията на съда по същество не се контролират. Проверяват се само правните му разрешения, а такива разрешения, каквито се визират в повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси, въззивният съд не е давал. Той не е посочил, че не дължи излагане на мотиви, когато не възприема заключението на вещо лице или при обсъждане на противоречиви заключения, тъй като нито е приел наличие на противоречиви заключения, нито е изразил несъгласие с някое от тях. Не е посочил също, че не дължи указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, а се е произнесъл в рамките на твърденията на страните и съобразно техните искания – съответно в исковата молба и във въззивната жалба. Възприемайки правната квалификация, предлагана от въззивника, въззивният съд няма задължение да дава указания за релевантните факти и тежестта за доказването им, щом страната не се оплаква от липса на такива указания и щом произнасянето се ограничава до същите фактически твърдения и правнорелевантни факти, които са посочени в доклада на първата инстанция. Материалноправният въпрос намира ли приложение институтът „водене на чужда работа без пълномощие” при изграждане на нов обект, или само при текущ ремонт и реконструкция по смисъла на ЗУТ, също не е включен в предмета на делото. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен в произнасянето си по правилността на обжалваното решение от изложеното във въззивната жалба. Ответникът, който е инициирал въззивното производство, не е изложил в жалбата си оплакване за липса на яснота дали ищцовата претенция касае текущ ремонт, реконструкция или изграждане на нов обект и в кой случай институтът по чл.60 и сл. ЗЗД би бил приложим, поради което въззивният съд не е обсъждал този въпрос, съответно същият се явява необуславящ. Останалите материалноправни въпроси са включени в предмета на делото, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и при необходимост да се създаде, осъвремени или промени съдебна практика в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони. Тези предпоставки не са налице, тъй като по поставените въпроси законът дава ясно и пълно разрешение, като практиката по прилагането му е установена от Върховния касационен съд (срв. решение по гр.д.№ 853/ 2010 г., ІV г.о.). И. на водене на чужда работа без натоварване е приложим и когато чуждата работа е предприета и в интерес на гестора, за негова сметка. Единственото ограничение в този случай е за обема на отговорността на заинтересования, който е в размер не всички необходими и полезни разноски, направени от гестора, а само доколкото е налице обогатяване на заинтересования. Когато той придобива в собственост обекти на техническата инфраструктура, изградени от гестора при условията на уместно предприета и добре водена работа, обогатяването е в размер, равен на спестените разходи за изграждане на тези обекти. Задължението на заинтересования за плащане на разходите не е поставено в зависимост от проведени изпитвания на годността на обектите, съставяне на актове и протоколи в процеса на строителството или въвеждане на обекта в експлоатация. Достатъчно е изграденото обективно да е в състояние за ползването му по предназначение и да съответства на нормативните изисквания – това означава, че чуждата работа е уместно предприета и добре водена, което е предпоставка за възникване на задължението на заинтересования на възстанови направените от гестора разходи. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол и