Определение № 5771 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 129 от 11.03.2024 г. по гр.д.№ 18/ 2024 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Врачански районен съд по гр.д.№ 1487/ 2023 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Областна дирекция на МВР – Враца /ОДМВР Враца/ иск, квалифицирани по чл. 179 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 5 286,54 лв за периода 15.06.2020 г.- 15.06.2023 г., включително, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2023 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото. Въззивното решение не е обжалвано в имащата характер на определение част – тази, с която е потвърдено определение № 2058/ 29.12.2023 г. по гр.д.№ 1487/ 2023 г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, както и в частта, в която е отхвърлен искът по чл.86 ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер 712,56 лв. за период 28.07.2020 г. - 15.06.2023 г. В тези части то е влязло в сила, доколкото няма съмнения по валидността му. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил следните имащи значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпроси: 1. “Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период?“; 2. „Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР и в приложенията/анексите към него възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер“; 3. „Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер?“; 4. „Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт“; 5. „Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. г. от РМС 282/94 г. или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения? Ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер?“; и 6. „Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период Договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ Козлодуй“ между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР – Враца, съответно Договор №870000013/12.06.2017 г. и Договор №816000027/20.05.2021 г.?“; Ответната страна ОДМВР - Враца оспорва жалбата, като поддържа, че жалбоподателят не е обосновал твърденията си, че поставените от него въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага доводи, че въпросите са некоректно формулирани и че не обуславят обжалваното решение, а по отношение на въпроси 5 и 6 счита, че са общи и абстрактни и че нямат отношение към спора. Те били относими към преценката за обоснованост и правилност на обжалваното решение, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Евентуално излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел установено, че за процесния период /15.06.2020 г. - 15.06.2023 г./ страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът А. е заемал длъжността "старши полицай" в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към ОДМВР Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 пр.1 ЗМВР. За същия период ищецът получавал допълнително възнаграждение по силата на Решение на Министерски съвет /РМС/ № 282 от 15 юли 1993 г. и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, но то не било в размер 70% от минималната работна заплата /МРЗ/. Общо изплатената на ищеца сума за исковия период била в размер на 8 651,92 лв., като сумите за всеки месец били в размер на 60% от договорения максимален размер според броя отработени от ищеца дни. При размер на възнаграждението 70% от МРЗ дължимата сума на ищеца възлизала на 14 525,88 лв. Разликата между тази сума и изплатената е 5 873,96 лв. Съдът обаче намерил, че на ищеца не се дължи допълнително възнаграждение в размер 70 % от МРЗ. Посочил, че в РМС № 282/15.07.1993 г., т.1, АЕЦ Козлодуй била определен като обект с особен статут на защита, по отношение на който да се прилагат засилени мерки за сигурност, а в т.4 било посочено, че режимът и наблюдението на зоната се осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция, Национална противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния състав, обезпечаващ защитата на АЕЦ-Козлодуй. В т.6 било предвидено, че председателят на надзорния съвет на "НЕК" ЕАД трябва да възложи на управителя на "АЕЦ Козлодуй" права и задължения, сред които: по б."в" - да прави предложения до МВР за налагане на дисциплинарни наказания на служители от полицейския и противопожарния състав, допуснали нарушения, както и да поощрява служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности; по б."г" - да осигурява средства за допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните действия на централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд. Въпросната Наредба за комплексно оценяване условията на труд била приета въз основа на ПМС № 169/28.08.1991 г. и касаела оценяване условията на труд в зависимост от влиянието им върху здравето и работоспособността на работника или служителя, като комплексната оценка служела за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение в зависимост от условията на труда. Предвиденото в т.6, б.”г” от РМС 282/ 1993 г. допълнително възнаграждение било без пряка връзка с трудовото представяне на служителите на МВР, а било свързано единствено с условията на труд, при които същите работят в "АЕЦ Козлодуй". То следвало да бъде разглеждано като такова с постоянен характер, което е обусловено от евентуалните рискове за здравето и работоспособността на служителите на МВР, възникващи от специфичните условия на труд в централата. От 31.03.2006 г. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд била отменена, а с ПМС № 235 от 31.07.2014 г. било предвидено, че за работа в среда на йонизиращи лъчения на работещите в "АЕЦ Козлодуй" служители на МВР се дължи допълнително възнаграждение от 60,00 лв по чието плащане не се спорело. Затова при възприемане на посоченото от ищеца основание по т.6, б.”г” от РМС № 282/ 1993 г. исковата претенция за присъждане на допълнително възнаграждение се явявала неоснователна. Тя била неоснователна и ако е основана на РМС № 282/ 1993 г., т.6, б."в", предвиждащо заплащане на поощрения на служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности. В чл.92 ал.1 т.1 ЗМВР било предвидено, че МВР въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на стратегически обекти от значение за националната сигурност. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД било такъв обект и между дружеството, като възложител, и ОДМВР Враца, като изпълнител, били сключени договори от 12.06.2017 г. и 21.05.20021 г., по силата на които възложителят възлагал и заплащал, а изпълнителят приемал да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" чрез РУ - АЕЦ-Козлодуй. В чл.4.1.6 на всеки от договорите било уредено, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР-Враца и изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. В протокола работната група предлагала допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в следните размери: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността "инспектор", "старши инспектор" и "главен инспектор": до една минимална работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността "младши експерт": до 80 % от минималната месечна работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността "младши инспектор": до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната; за служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността "младши специалист" и "системен оператор": до 60 % от минималната месечна работна заплата за страната. Във вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/ 1993 г., утвърдени от изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, била предвидена процедура по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец. Претендираното от ищеца допълнително възнаграждение било в пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото било по чл.179 ал.4 ЗМВР вр. т.6 б."в" от РМС № 282/ 1993 г. - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на "АЕЦ Козлодуй". Служебното правоотношение между страните по делото и облигационно правоотношение между ответника и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи, имали самостоятелен характер, но той бил относителен, тъй като компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят дължал на изпълнителя, било възнаграждението за служителите на МВР, осъществяващи тази охрана. Това възнаграждение се определяло от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по чл.92 ал.1 ЗМВР, и залегнало в к4 на Приложение № 4 към договора - Ценова таблица. В к5 на същото Приложение № 4 като част от цената на услугата било посочено допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. Дължимите възнаграждения на служителите на МВР представлявали част от цената на услугата, която "АЕЦ Козлодуй" ЕАД дължало на ОДМВР Враца, но задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца било ОДМВР Враца. Предвидените в договорите между него и „АЕЦ Козлодуй“ допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, нямали минимално определен, а само максимално определен размер, като процент от минималната работна заплата за страната. Същото било прието във Вътрешните правила. Определянето на индивидуалните допълнителни възнаграждения на служителите на МВР било уредено в раздел 6 от Правилата, според чл. 6.1 от които за изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР, включително началниците на съответните подразделения, получават индивидуални допълнителни възнаграждения в размер на 60% от договорения максимален размер за всеки договор с определеното подразделение на МВР, за съответната длъжност. Неоснователно ищецът претендирал, че ежемесечно му се дължи максималния размер от 70% от МРЗ за страната. Претендираното допълнително възнаграждение представлявало поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на "АЕЦ Козлодуй ЕАД и зависело от служебното представяне на всеки служител. Нямало нормативна уредба, която да определя минимална или максимална граница на същото, размерът и критериите за изчисляването му били уговорени между субектите на правоотношението по чл.92 ал.1 ЗМВР. В договорите между тези субекти не били предвидени минимални размери на допълнителното възнаграждение, в които същото да бъде изплатено задължително, нито пък се съдържала уговорка, че допълнителното възнаграждение следва да бъде плащано на всеки служител винаги в уговорения максимален размер. Според Вътрешните правила всеки служител получавал 60% от посочения в договора според заеманата от него длъжност максимален размер на допълнителното възнаграждение, за действително отработеното от него време за съответния месец. Крайният размер на допълнителното възнаграждение бил резултат на оценка на резултатите от служебното представяне на всеки отделен служител на МВР. На ищеца било начислено и изплатено допълнително възнаграждение съгласно приетите Вътрешни правила, като конкретният размер бил определен според броя отработени дни за всеки месец и след спазване на предвидената в Правилата процедура и той нямал вземане за претендираната в производството разлика. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, нито един от поставените правни въпроси не обуславя въззивното решение. Решаващите съображения за отхвърляне на исковите претенции се свеждат до това, че ищецът претендира не допълнително възнаграждение, а поощрение, предвидено в т.6 б.“в“ от РМС 282/ 1993 г.; че размерът на това поощрение не е нормативно определен; че начинът на определяне на размера и неговият максимум /но не и минимум/ са определени с договори, по който ищецът не е страна и във Вътрешни правила, издадени от трето лице; че е спазена процедурата предвидена в Правилата при определяне на размера на поощрението и ищецът е получил всичко, което му се дължи. По отношение на тези изводи на въззивния съд формулираните в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси са ирелевантни. Съдът не е постановил, че органът по назначаването е длъжен или не е длъжен да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение, нито че възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители в МВР. Той не е разрешил и въпроса имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, такива въпроси пред него на са били поставени от ищеца. Няма произнасяне и по въпросите длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл.6 б.“г“ от РМС 282/ 1993 г. /съдът е приел за приложима не б.“г“, а б.“в“ от т.6 на въпросното РМС/ и имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 към действащите към процесния период договори за охрана /съдът е приел, че касае за поощрение/. Затова формулираните правни въпроси не обуславят обжалваното решение, а по необуславящи правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд