Определение № 648 от 15.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 646/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от страна на пълномощника на „НМ М. О.-гр. П. за допълнение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение № 352 / 04.06.2014, с което по реда на чл.248 ГПК е отказано допълване В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ на определение №210 /24.03.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч. т.д. № 646/14 по описа на ВКС, с което оставена без уважение частната жалба на Б. Д. Б. срещу определение № 19/20.01.2014 г. по т.д. № 4623/2013 г. на друг състав на ВКС, Първо т.о., с което е оставена без разглеждане молба на същия по чл.303 ал.1 ГПК. Твърди, че съдът е пропуснал да присъди сумата от 180 лева-платен адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в процеса по обжалване, съобразно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира,че молбата е подадена в законовия срок и като обсъди доводите в нея, намира за установено следното: С определението, чието допълване се цели в настоящата молба е прието, че доколкото във вносната бележка, на която страната се позовава, за да докаже реално плащане на възнаграждението не е отбелязано, че сумата е внесена по сметка на адв. дружество „Д., П. и Б.” от страна на дружеството-молител или от негов законен или друг представител и не е отбелязано основанието за самото внасяне, то ВКС счита молбата за недоказана по основание. Това следва от становището в т.1 на ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път задължително се представят доказателства за това. Така постановеното определение, с което ВКС се е произнесъл веднъж по реда на чл.248 ГПК по основателността на молбата за допълване на предходно определение по чл.288 ГПК не подлежи на изменение от съда, който го е постановил, тъй като не попада в определенията по чл.253 ГПК, които съдът може сам да измени, което следва от това, че принципно този вид определения подлежат на обжалване с частна жалба, съгласно чл.248 ал.3 ГПК. Следователно настоящата молба, с която се цели да бъде изменено постановеното определение на ВКС, с което по реда на чл.248 ГПК е отказано допълване на определение по чл.288 ГПК в насока същата да бъде уважена е процесуално недопустимо. Водим от изложеното, състав на ВКС,ІІ т.о.