Решение № 8316 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2017 г.

Решение № 8316 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2017 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 420 от 19.01.2017 г. на Административен съд - С.- град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11911/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 1005530/12.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП С.- град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., в частта относно установеното задължение за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 5466 лв, заедно със съответните лихви. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно отменил РА в съответната част, въпреки констатацията за несъответствие между приходите на лицето и финансовото му състояние. Изтъква, че решението е постановено в противоречие с отменителното решение на ВАС № 13054 от 03.12.2015 г. на ВАС по адм. дело 13683/2014 г., в което бил възприет особения ред за провеждане на ревизията по чл. 122 и следв. ДОПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - Г. А. Б. не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил посоченият по-горе РА, в частта му, с която на Г. Б. са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и съответните лихви. При ревизията за 2003 г. е установено превишение на разходите на парични средства над приходите на Г. Б. в размер на 20950.07 лева, като за този период лицето не е получавало доходи от трудова дейност, от упражняване на свободна професия или др. доходи. Тъй като в паричния поток за 2003 г. не е бил включен приход от продажба на недвижим имот, при първото касационно разглеждане решението на АССГ е било отменено, а делото - върнато на АССГ за събиране на нотариален акт № 79/07.08.2003 г. като доказателство и за преценка отражението на този доход върху изводите за наличие на основание за облагане. За да отмени РА, първоинстанционният съд, след изпълнение указанията на ВАС от първото касационно разглеждане, е приел, че ревизията не е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като на ревизираното лице не е дадена възможност за защита. При това съдът е констатирал, че и след като е взета предвид продажната цена на недвижимия имот, е налице несъответствие на имущественото състояние на лицето с получените доходи. Въпреки това е счел, че тъй като прилагането на особения ред по чл. 122 и следв. ДОПК не е обосновано нито в доклада, нито в ревизионния акт, определянето на данъчната основа по този ред е извършено незаконосъобразно. Решението е правилно. Съдът е изпълнил дадените от касационната инстанция указания изцяло и е формирал правилни фактически и правни изводи, поради което не са налице основания за касиране на решението. Действително, при първото касационното разглеждане, съставът на ВАС е посочил, че изложените в ревизионния акт и ревизионния доклад фактически основания за определяне на задълженията за данък върху доходите, сочат на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на имущественото състояние на лицето с получените доходи. В същото време обаче изрично са изложени съображения, че в процесния случай органите по приходите не са изложили съображения за установено явно и съществено превишение между приходите и разходите на лицето, поради което не може да се счита, че е налице подлежащ на облагане доход. Правилно АССГ приема, че нормата на чл. 122 ДОПК не е посочена нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния акт, като органите по приходите не са посочили тази норма нито като правно основание за реда за извършване на ревизията, нито като основание за облагане. При това, както уместно изтъква първоинстанционният съд, с отменителното Решение № 715/15.05.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С. изрично е дадено указание на органите по приходите да проверят налице ли са предпоставките за облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК. От текста на самия РА обаче се налага изводът, че правното основание за облагане са нормите на материалния закон - ЗОДФЛ (отм.). За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт не е изтъкнато основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което не е следвало да се преминава към изготвяне на парични потоци и определяне на данъчната основа на тази база. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК посочването и доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. По изложените съображения решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното Върховния административен съд, осмо отделение,