Определение № 846 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. И. М. (посочена и като Г. И. А.), действаща чрез процесуален представител адв. С. Трайкова. Жалбата е срещу определение № 9537 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2091/2025 г. на Административен съд – Бургас. С него е оставена без разглеждане жалбата на Г. И. М. против заповед № РД-592 от 24.09.2025г. на кмета на община Карнобат, и производството по делото е прекратено. В частната жалба е посочено несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като могат да се изведат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане на жалбата по същество. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 9537 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2091/2025 г. на Административен съд – Бургас, е оставена без разглеждане частната жалба на Г. И. А. срещу заповед № РД-592 от 24.09.2025 г. на кмета на община Карнобат и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд се е позовал на чл. 159, т. 1 от АПК. Приел е, че оспорената заповед не представлява индивидуален или общ административен акт. Съдът е счел, че оспорената заповед е акт по чл.21, ал.5, изр.2 от АПК, с който се обявяват условията за участие в състезателно производство по издаване на индивидуален административен акт, за който нито ЗСПЗЗ, нито специален закон, предвиждат обжалваемост. Затова съдът е счел, че жалбата срещу заповедта е недопустима, тъй като е насочен срещу неподлежащ на обжалване по реда на АПК акт. Обжалваното определение е правилно. Оспорената пред административния съд заповед № РД-592 от 24.09.2025 г. на кмета на община Карнобат е издадена на основание чл. 60 от НПУРОИСОК вр. чл. 37и, ал. 13 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. С нея се обявяват условията за участие в състезателно административно производство - публичен търг с тайно наддаване, което състезателно административно производство приключва с издаването на индивидуален административен акт, с който се определя спечелилият търга участник. Така обжалваната заповед е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл. 21, ал. 5, изр. 2 от АПК. Такъв вид актове са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. Тяхното оспорване и защитата срещу тях следва да се осъществят в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. При тази законова регламентация оспорваната заповед не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Относно твърденията, посочени в частната жалба, че е налице пряк, непосредствен и личен интерес от оспорване на процесната заповед и че тя влече неблагоприятни последици за жалбоподателя, следва да бъде посочено, че въпросът за правния интерес се поставя само при наличие на годен за оспорване административен акт, какъвто в случая не е налице. Правата на частния жалбоподател ще бъдат защитени с възможността той да оспори крайния акт, с който ще приключи процедурата. При такова оспорване ще се преценява и неговия правен интерес от оспорване. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т.1 от АПК. Като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването й пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд – Бургас е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,