Определение № 91 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 3079/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. Д., представлявана от адв. Г., срещу определение № 177 от 23.07.2015г. по т.д. № 662/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е прекратено производството по предявените от частната жалбоподателка против [фирма] искове с правно чл.47, т.3 и т.4 ЗМТА за отмяна на решение № 548 от 18.03.2011г. по арбитражно дело № 548/2011г., постановено от арбитър Б. Г.. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът произволно е намерил и определил дата, на която е било връчено изцяло обореното от нея арбитражно решение, и с този формален мотив е прекратил делото. Твърди, че „решение“ никога не й е било връчвано. Счита, че приемайки искът й за недопустим, съдът е санирал изцяло арбитражната процедура и арбитражното решение в едно абсолютно незаконно производство. Поддържа, че след като оспорва изцяло задочно проведеното арбитражно производство, цитирайки в молбата всички допуснати нарушения, не би следвало на формално основание да не бъде разгледана молбата й. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество на предявените искове. Ответникът [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Счита, че изложените в нея обстоятелства не обосновават неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че предвиденият в чл.48 ЗМТА тримесечен срок за отмяна на постановеното арбитражно решение е преклузивен и не може да бъде възобновяван, като пропускането му стабилизира окончателно арбитражното решение, независимо от пороците, от които страните твърдят, че страда. Счита, че от предприетите от ищцата действия и от приложените от нея доказателства в производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва категоричният извод, че на 02.12.2013г., когато ищцата е депозирала възражение срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, към което е приложено и процесното арбитражно решение, тя е разполагала с екземпляр на това решение. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2, изр.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по предявените искове с правно основание чл.47, т.3 и т.4 ЗМТА, съдът е приел въз основа на съдържащите се по делото доказателства, че за дата на получаване на атакуваното арбитражно решение следва да се приеме датата 02.12.2013г., на която ищцата М. Х. Д. е депозирала възражение вх. № 136582 до Софийски апелативен съд срещу разпореждане на Софийски градски съд от 14.11.2011г. по т.д. № 4445/2011г. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.51 ЗМТА въз основа на атакуваното арбитражно решение № 558 от 18.03.2011г. Взел е предвид обстоятелството, че арбитражното решение е описано като едно от приложенията към възражението /т.7/ и въз основа на това е достигнал до категоричния извод, че към датата на подаване на възражението ищцата със сигурност е разполагала с копие от арбитражното решение и е могла да упражни правото си по чл.47 ЗМТА да иска отмяната му в предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен 3-месечен срок. Приел е, че този срок, изчислен от датата 02.12.2013г., е изтекъл на 02.03.2014г., докато исковата молба е депозирана на 04.02.2015г., поради което производството по делото е недопустимо и подлежи на прекратяване. Настоящият състав, като съобрази намиращите се по делото доказателства, намира, че молбата на М. Д. по чл.47 ЗМТА е подадена след изтичане на предвидения в чл.48 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. На 02.12.2013г. ищцата е подала до САС възражение срещу разпореждане от 14.11.2011г. на СГС, ТО, VI – 7 състав, постановено по т.д. № 4445/2011г., с което е допуснато издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма] въз основа на оспорваното по настоящото дело арбитражно решение № 548 от 18.03.2011г. на арбитър Б. Г. и като приложение към възражението й е описано същото арбитражно решение. Въз основа на изложеното се налага изводът, че към този момент ищцата не само е узнала, но е разполагала и с копие на оспореното арбитражно решение. Поради това следва да се приеме, че от този момент е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА 3-месечен срок за предявяване на иск за отмяна на арбитражното решение. Този срок е преклузивен, за него съдът следи служебно и пропускането му е пречка за разглеждане по същество на предявения иск по чл.47 ЗМТА, независимо от твърдените от ищеца пороци на арбитражното решение. В настоящия случай исковете за отмяна на арбитражното решение са предявени на 04.02.2015г. - след изтичане на предвидения преклузивен срок /започнал да тече на 02.12.2013г. и изтекъл на 02.03.2014г./, поради което се явяват недопустими и образуваното по тях производство подлежи на прекратяване. Останалите доводи, изложени от частната жалбоподателка, свързани с пороците на арбитражното решение, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,