Определение № 736 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12338/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Кузманов, с адрес в [населено място], [улица], против Определение № 1675/23.11.2023 г. по адм. дело № 1124/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Искане № П-16001323187629-040-001/10.10.2023 г. от ИРМ-Хасково към Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Пловдив, Искане № П16001323187629-040-002/07.11.2023 г. от ИРМ-Хасково към ТД на НАП-Пловдив; сезиране на съда за предоставяне на документи с невярно съдържание и неверни мотиви от ИРМ-Хасково към ТД на НАП-Пловдив, при водене на закрито съдебно дело за разкриване на банкова тайна по чл. 62, ал. 6, т. 3 от Закона за кредитните институции и е прекратено производството по делото. В частната жалба, именувана „индивидуална касационна жалба“ се сочи, че определението на съда представлява административен акт, който страда от пороците, изброени в чл. 146, т. 3-5 АПК. Излагат се съображения, че извършваните проверки от НАП в хода на възложена ревизия, представляват злоупотреба със служебно положение. Сочат се допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Иска се отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени исканията до съда. Ответникът – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, Дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ – в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е прекратил съдебното производството, като е изложил мотиви, че Искане № П-16001323187629-040-001/10.10.2023 г. от ИРМ-Хасково към Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Пловдив и Искане № П16001323187629-040-002/07.11.2023 г. от ИРМ-Хасково към ТД на НАП-Пловдив са актове, издадени в хода на ревизионно производство, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Относно сезирането на съда за предоставяне на документи с невярно съдържание и неверни мотиви от ИРМ-Хасково към ТД на НАП-Пловдив, при водене на закрито съдебно дело за разкриване на банкова тайна по чл. 62, ал. 6, т. 3 от Закона за кредитните институции е посочил, че същото е извън правораздавателната му компетентност. По тези съображения е приел жалбата, с която е бил сезиран за недопустима. Определението е правилно. На първо място следва да се отбележи, че обжалваното определение представлява съдебен акт, а не административен акт, както се сочи в частната жалба, поради което основанията за отмяната му се съдържат в чл. 209 АПК, а не в чл. 146 АПК, и това са нищожност; недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно и не страда от никой от посочените пороци. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване на индивидуален административен акт, не представляват индивидуални административни актове. Следователно проверката за тяхната законосъобразност се извършва при обжалването на окончателния административен акт. Кузманов е обжалвал пред Административен съд – Пазарджик две искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, отправени от орган по приходите до него, издадени на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. Съгласно цитираните разпоредби лицето, до което е отправено такова искане е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които се намират такива. Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето предоставяне на посочените доказателства в определен от него срок. Като последица от непредставяне на поисканите сведения и документи на Кузманов е указано, че може да бъде призован пред съда при условията на чл. 176 ГПК. Тези искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, издадени на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК не представляват индивидуален административен акт, не засягат никакви права на лицето, до което са отправени и не подлежат на самостоятелно обжалване пред съд. Относно сезирането на съда за предоставяне на документи с невярно съдържание и неверни мотиви от ИРМ-Хасково към ТД на НАП-Пловдив, при водене на закрито съдебно дело за разкриване на банкова тайна, то административният съд правилно е посочил, че постановеният от съда акт за разкриване на данъчна и осигурителна информация не подлежи на обжалване на основание чл. 75, ал. 2 ДОПК. С оглед изложеното съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, поради което определението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,