Определение № 5166 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. М., упражняващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Мони 2010 – М. М.“, подадена чрез процесуалния му представител, против определение № 923 от 12.12.2023 г. по в. ч. гр. дело № 637/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС), постановено по реда и условията на чл. 248 ГПК. С последното въззивният съд е оставил без уважение молбата на едноличния търговец за изменение на постановеното по делото въззивно определение в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил материалния интерес на исковете и фактическата и правна сложност на делото при преценката на своевременното наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, извършена и в противоречие на решение по дело C-438/22 на СЕС. Иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба „Слава-93“ ЕООД не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна – с правен интерес да обжалва разпореждането, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение СОС е приел, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на „Слава-93“ ЕООД е неоснователно, тъй като с исковата молба ищецът е предявил два обективно съединени иска – отрицателен установителен иск за собственост и иск за нищожност на договор с предмет вещно право върху недвижим имот, по които е и осъществената от ответното дружество защита в производството по частната жалба против определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и за която защита определеното по договора адвокатско възнаграждение е към предвидения размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Материалноправната отговорност за разноските по производството е деликтна по своя характер и безвиновна. Тя не обхваща всички вреди, а само тези за разноските, направени от насрещната страна по производството, включващи и възнаграждение за един адвокат – арг. от чл. 78 ГПК. Не е налице основание за редуциране на техния размер по направеното от частния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството по частната жалба пред въззивния съд против определението по чл. 130 ГПК на РС - Самоков. Уговореното и заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение за защитата му по производството е само едно. Неговият размер е и съответен на принципа за разумност и пропорционалност за определянето му. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатско възнаграждение, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС (така определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. д. № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., и други), в която е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредбата. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. По делото липсват данни за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от насрещната страна по производството (в случая ищеца и частен жалбоподател), а минималният размер на възнаграждение за защита и съдействие в производството по частна жалба съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредбата при определение, преграждащо развитието на производството, е 1/2 от минималния размер на възнаграждението за една инстанция (т.е. в случая 1500 лева и 400 лева или общо 1900 лева при цена на кумулативно обективно съединените искове по данъчна оценка на имота от 427.60 лева), но не по-малко от предвиденото в чл. 11 възнаграждение от 400 лева. Съобразявайки стойността на защитимия интерес, респ. – цената на исковете, вида на търсената искова защита и броя на предявените искове по производството, преграждащия характер на обжалваното определение, наведените в частната жалба доводи за неговото неправилност и дадената по тях защита с подадения отговор, настоящият състав на съда намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лева представлява разумни и пропорционални разноски по производството за спечелилата спора страна. Гореизложеното обосновава извод, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие със законовите изисквания, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба като неоснователна - оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.