Определение № 265 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 50/ 16.01.2020 г. по гр.д. № 883/ 2019 г., с което Плевенски окръжен съд, отменяйки решение № 1451/ 23.07.2019 г. по гр.д. № 3091/ 2019 г. на Плевенски районен съд, отхвърля иска на К. С. П. срещу „Български пощи“ ЕАД с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 49, ал. 1, т. 5 КТД на „Български пощи“ ЕАД за сумата 18 431.00 лв. – неплатен остатък от обезщетението. Решението се обжалва от К. С. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – процесуално-правни, а третия – материално-правен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора, да изложи мотиви и да постанови диспозитив по спорния предмет на делото? 2. Длъжен ли е въззивният съд в решението си по съществото на спора да обсъди доказателствата по всички правно-релевантни факти и доводите на страните от значение за решаването на делото с оглед произтичащото от чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, както и да извлече точното правно основание, въз основа на което решава правния спор? и 3. При приложението на чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 1, т. 1 от ДР на КТ: При извършено структурно преобразуване в една и съща организационна структура на работодател с двама правоприемници и наличие на трудов стаж на служител в дружеството-праводател и в дружествата-правоприемници, следва ли единият правоприемник да зачете за непрекъснат трудовия стаж, положен при другия правоприемник, когато КТД предвижда благоприятна за служителите клауза на база правоприемството? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания (предпоставки) за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК извежда с доводи, че въззивният съд е решил процесуално-правните в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК в приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, които цитира, а третият – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че в нарушение на материалния закон (чл. 222, ал. 3, вр. чл. 1, т. 1 ДР на КТ) въззивният съд е отказал да признае качеството му на кредитор по вземането за обезщетение, а като е пропуснал да се произнесе по евентуалния иск по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 49, т. 1 КТД на „Български пощи“ ЕАД, е допуснал нарушил съществено чл. 271, ал. 2 ГПК. Претендира разноски. Ответникът „Български пощи“ ЕАД, ответник и по касация, възразява, че предпоставките за допускане на касационния контрол липсват, а въззивното решение е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба при заявеното в нея оплакване за допуснато нарушение по чл. 271, ал. 2 ГПК, с което кореспондират първите повдигнати два процесуално-правни въпроса в изложението към касационната жалба, е с характеристика на молба за допълване на въззивното решение. Касаторът твърди, че като е отменил първоинстанционното решение, а е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 49, т. 5 от КТД на „Български пощи“ ЕАД, въззивният съд е пропуснал да разгледа осъдителния иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 49, т. 3 от същия КТД, предявен при условията на евентуалност (под отрицателно процесуално условие) – изменение на първоначалния иск, допуснато с протоколно определение в открито съдебно заседание от 18.07.2019 г. по гр.д. № 3091/ 2019 г. на Районен съд - Плевен. Компетентен да се произнесе по молбата по чл. 250 ГПК е въззивният съд, а до приключване на производството по допълване на въззивното решение Върховният касационен съд не следва да се произнася по касационната жалба. При тези мотиви, съдът