Определение от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2026 г.

Производството е образувано по искане на „ИТАМ“ ЕООД, ЕИК 201032412, формулирано в подадена молба по чл.239, т.1, за отмяна на влязло в сила Решение № 4671 от 28.04.2026 г., постановено по адм. д. № 2856/26 г. от Върховния административен съд и Решение 24240 от 14.07.25г. постановено от АССГ по адм. д. №9211/24 година. Искането е за спиране изпълнението на решението на ВАС, чиято отмяна се иска и на всички произтичащи от него изпълнителни действия, до произнасянето по молбата за отмяна, както и да се спре изпълнението и на първоинстанционното решение, в частта, в която разходите за последната съдебно-техническа експертиза са възложени на дружеството-молител. По направеното от „ИТАМ“ЕООД искане за спиране, ответникът – Директорът на дирекция ОДОП София възразява по съображения в писмен отговор от 10.07.26 година. На първо място сочи, че искането е неясно. Поддържа, че производството по чл. 166 АПК е неприложимо за спиране на влязло в сила съдебно решение, както и че изпълнителното производство и спирането му нямат връзка с извънинстанционния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав преценява искането на “ИТАМ“ ЕООД като недопустимо. От посоченото в молбата за отмяна следва, че искането на дружеството е влезлият в сила ревизионен акт, жалбата срещу който е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, е да не се изпълнява до произнасянето на съда по искането за отмяна, както и да не се изпълняват съдебните актове в осъдителната им за разноските част. Жалбата срещу РА не спира изпълнението му съгласно чл. 157, ал.1 ДОПК. При обжалването му, изпълнението на РА може да се спре от съда при наличието на определени предпоставки. Производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Законодателят не е предвидил в ДОПК изрично възможността да се иска спиране на изпълнението на ревизионен акт в производството по искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, с които жалбата срещу него е отхвърлена. Производството по чл. 239 и сл. АПК има за предмет съдебен акт, а не предмета на съдебното производство, по което той е постановен. Законодателят не е предвидил в производството по чл. 237 и сл. АПК възможността да се иска спиране на изпълнението на съдебните решения, чиято отмяна се иска. Това не следва от препращащата разпоредба на чл.249 АПК, тъй като чл. 166 АПК, макар да се намира в главата, касаеща оспорване на административните актове пред първата инстанция, е неприложим в производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения, предвид предмета на производството по чл.166 АПК ( допуснатото предварително изпълнение на оспорения административен акт) и производството, по което се прилага ( съдебното производство за обжалване на административните актове). По тези съображения, съдът преценява направеното искане за спиране изпълнението на РА и влезлите в сила съдебни актове, постановени във връзка с обжалването му, в осъдителната им за разноски част, за недопустимо за разглеждане по същество. Воден от горното, Върховният административен съд