Решение № 12867 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 110/2015 г.
ВАСI отделение01.12.2015 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 2251 от 9.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1558 от 2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12867 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 110/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Веселин Андреев Петров от гр. Каварна, чрез процесуален пълномощник срещу Решение № 2251 от 9.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1558 от 2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 081200402 от 18.12.2013 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № 081401863/28.01.2014 г., потвърден с Решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в частта на определените му за 2006 г. данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 22733.67 лв. и лихва за забава в размер на 24 362.72 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хода на ревизионното производство съществено са нарушени административнопроизводствените правила. Намира, че изводите на съда не са съобразени с неустановеността на основание за приложението на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Сочи, че неправилно е определено началното салдо на съставения паричен поток за 2006 г., както и релевантните параметри на включените разходи, с оглед на което неточно е определен размерът на облагаемата данъчна основа. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 081200402 от 18.12.2013 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 111/11.04.2014 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Веселин Андреев Петров за 2006 г. са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 22733.67 лв. и лихви за забава в размер на 24 362.72 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е възприел изводите на органите по приходите, че събраните доказателства подкрепят наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че материалната доказателствена сила на констатациите в РА за 2006 г. не са опровергани в хода на делото, с оглед на което е достигнал до заключението, че размерите на определената данъчна основа и дължимия данък са точно определени. При преценката на началното салдо на съставения паричен поток за 2006 г. решаващият състав се е позовал на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, сочещо превишение на приходите над разходите на годишна база в в размер на 42 767.28 лв. Въз основа на събраната СТЕ съдът е приел, че разходите за строителството на обект: "Жилищна сграда" в гр. Каварна, УПИ IV, кв. 175 възлизат на сумата от 43 305.98 лв., която следва да се включи в пълен размер в паричния поток за 2006 г. предвид подадената от ревизираното лице декларация до ТД на НАП - Варна. В обобщение решаващият състав е счел, че общият размер на приходите за 2006 г. възлиза на 25 300 лв., а на разходите - 117 808.20 лв., с оглед на което недостигът на разполагаемите средства възлиза на 92 508.21 лв. Тази сума формира данъчна основа и съответно дължим данък в размер, надхвърлящ определения с РА, поради което жалбата в тази й част следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основателни са доводите на касатора за взаимно противоречие между изводите на първоинстанционния съд досежно данъчен период 2006 г. Без да отдели спорното от безспорното решаващият състав не е формирал фактически констатации за релевантни факти и обстоятелства, обуславящи дължимата преценка за законосъобразност на РА. Съдът не е изложил мотиви кои точно приходи и разходи следва да се включат в паричния поток за 2005 г., който рефлектира върху началното салдо за 2006 г. Позовавайки се на заключението по ССчЕ, съдът е посочил единствено възприетия от него размер на началното салдо за 2006 г., но без да конкретизира кой от изготвените от експерта варианти възприема и по какви съображения. В този контекст той е съобразил заключението по СТЕ, определящо стойността на извършените СМР, но не е отчел, че вещото лице не е извършвало замерване на място на обекта, за да определи действителния размер на РЗП на сградата. Този факт е останал неустановен по делото, а същият пряко рефлектира върху общата стойност на изследваните СМР. Същевременно, в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, съдът е влошил положението на жалбоподателя, включвайки като разход в паричния поток за 2006 г. целият размер на оценените СМР. Съобразно мотивите на РА, органът по приходите е отчел като разход само половината от стойността на извършените СМР, с оглед на което решаващият състав не е следвало да променя този по-благоприятен за жалбоподателя подход. Без да изложи конкретни мотиви, обосноваващи изключването на сумите, обозначени като "покрит недостиг" на съпругата на ревизираното лице, решаващият състав ги е редуцирал от разходната част на паричния поток. В обобщение той е посочил размера на възприетата от него данъчна основа, но при липсата на конкретни доводи как е формирана тази сума и кои са релевантните параметри на съставните данъчни основи настоящият касационен състав е препятстван да осъществи проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част. Предвид установената в чл. 220 АПК вр. § 2 ДР ДОПК забрана за фактически установявания в касационното производство и констатираното неизясняване на спора от фактическа страна, обжалваното решение, като страдащо от релевираните касационни пороци следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на спора решаващият състав следва да постави допълнителна задача на вещото лице по допуснатата СТЕ, което след замерване на място да установи действителния размер на РЗП на сградата и съобразно него да определи стойността на изградените СМР. С оглед тезите и възраженията на страните, съдът следва да отдели спорното от безспорното между тях и в тази връзка да формира конкретни фактически изводи кои релевантни параметри на приходите и разходите за д. период 2005 г. формират началното салдо за 2006 г., кои са компонентите на паричния поток за 2006 г. и как е определен техният размер. Въз основа на тези относими обстоятелства решаващият състав следва да определи размерът на превишението на разходите над приходите, да посочи съставните параметри на общата данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК и в съответствие с нея - размерът на дължимия данък и следващите се лихви. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 122 ДОПК
- чл. 35 ЗОДФЛ