Решение № 7317 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Хасково, чрез процесуален представител адв. З. Зарчева, срещу решение № 8452/2025 г. по адм. дело №1627/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. С решението е отменено писмо изх.№31-775/29.08.2025 г. на началника на СГКК – Хасково, с което е оставено без уважение заявление рег. № 05-6785/18.08.2025 г. от Д. Е. К., Д. Г. К. и К. Г. Д. за нанасяне на изменение на регистъра към плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за имот с идентификатор поземлен имот (ПИ) [заличен текст]. Изпратена е преписката на началника на СГКК - Хасково за ново произнасяне по заявление рег. № 05-6785/18.08.2025 г. от Д. Е. К., Д. Г. К. и К. Г. Д., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразно становището на съда, че началникът на СГКК следва да се произнася по искания и да извършва изменения в регистъра на влязъл в сила ПНИ по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличието на одобрена кадастрална карта (КК), защото тези изменения представляват действия извън обхвата на кадастралното производство. Според касатора, цитираните от съда разпоредби касаят действия на същинското кадастрално производство, а не се отнасят към заявеното изменение в регистъра на ПНИ. Касаторът поддържа, че не е в правомощията му и на АГКК, да отстранява други несъответствия в регистъра на ПНИ, свързани с нанасяне на правоимащи по влязъл в сила ПНИ собственици. Твърди, че всякакви искания, свързани с уреждане на взаимоотношения между жалбоподателите и общинска администрация, зависещи изцяло от волята и действията на същата да започне и приключи процедурите по прилагане на ПНИ, включително процедура по §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, са извън обхвата на кадастралното производство, извършено от СГКК. Моли да се отмени решението и да се потвърди отказът, обективиран в процесното писмо. Претендира разноски. В писмена молба поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатска защита на тримата ответници, като излага съображения, че предвид фактическата и правната сложност и това, че е осъществена правна помощ едновременно за тримата от един адвокат. Ответниците – Д. Е. К., Д. Г. К. и К. Г. Д., и тримата чрез адв. Г. Георгиева, в писмен отговор и съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Считат първоинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено при точно прилагане на материалния закон. Счита за неправилно становището на органа, че това изменение следва да се извърши от общинската администрация и се позовава на чл.28в, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според който влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл.28б, ал.11 от ППЗСПЗЗ. По тези и други съображения подробно изложени в отговора, молят да се остави в сила съдебното решение. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за жалбоподателите Д. Е. К. и Д. Г. К. и на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от Закона да адвокатурата - на адв. Г. Георгиева за защитата на К. Г. Д.. В писмена молба излагат съображения за неоснователност на искането на касатора за изменение на първоинстанционното решение в частта му по отношение на разноските. Посочват, че касаторът не е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Възразяват срещу това, че възнаграждението по чл.38 за К. Д. е било служебно намалено от съда от минималния предвиден размер от 1250 лева, на 800 лева. Молят касационния съд да измени първоинстанционното решение в тази му част, като увеличи възнаграждението до минимално предвидения размер. В писмен отговор касаторът - началник на СГКК-Хасково, е изложил доводи срещу искането на ответниците за изменението на съдебното решение в частта му относно разноските. По делото подадено и от касатора искане на основание чл.176а от АПК за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта на разноските. В писмен отговор ответниците излагат доводи за неоснователност на исканото от касатора изменение на решението в частта му относно разноските. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила. Административното производство е образувано по заявление рег. № 05-6785/18.08.2025 г. от Д. Г. К., Д. Е. К. и К. Г. Д., до началника на СГКК-гр. Хасково, с което молят съгласно възложените му правомощия по § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание § 4к, ал. 8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да бъде издадена заповед за изменение на ПНИ за [заличен текст] по КК на гр. Хасково само в частта регистър, като Д. Г. К. бъде вписан за собственик с документ за собственост [заличен текст], а Г. Н. Д. да бъде заличен като собственик. Приложени към заявлението са [заличен текст], писмо № 111-03-01565/25.05.1995 г. на община Хасково, [заличен текст], [заличен текст], удостоверение за наследници, удостоверение за граждански брак, удостоверение № УУТ-167/27.03.2025 г. на община Хасково, копие от регистър на ПНИ за [заличен текст] по КК на гр. Хасково. От приложените към заявлението писмени доказателства и обстоятелствената част на заявлението се установява, че Д. Г. К. и Д. Е. К. са собственици по силата на [заличен текст] на 1000 кв.м. от [заличен текст] по КК на гр. Хасково, целият имот с площ 1186 кв.м., попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В регистъра на ПНИ на ж.р. „Кенана“, одобрен със заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на област Хасково, за собственик е вписан Г. Н. Д., придобил правото на собственост върху имота по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и въз основа на [заличен текст]. Като собственик той дарява на имота на дъщеря си К. Г. Д., съгласно [заличен текст] Д. Г. К. (в режим на СИО – съпружеска имуществена общност) закупува от К. Г. Д. имота съгласно нотариален акт вписан в Служба по вписванията (СВ) под [заличен текст]. Към момента на одобряване на ПНИ, според заявителите, е следвало в регистъра да се отрази настоящият собственик Д. Г. К.. Считат, че при изготвянето на регистъра към ПНИ, не е спазено изискването на т.2.11, буква „б“ от заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ, за определяне технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно което регистрите към ПНИ трябва да съдържат данни за собственика, когато е извършена сделка с трето лице, преди да е изработен планът на новообразуваните имоти и има издаден нотариален акт, както е в процесния случай. Според заявителите, неправилното отразяване на собствеността в регистъра възпрепятства първите двама заявители да се възползват от правото си по §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ да закупят разликата над 1000 кв.м. от имота, а именно 186 кв.м. Обстоятелството, че не са вписани като собственици в регистъра към ПНИ, също така е пречка да им се издаде заповед по № 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Хасково за разликата, съгласно т.4.4 от заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ. Третият заявител К. Г. Д., в качеството си на единствен наследник на Г. Н. Д., вписан като собственик в регистъра към ПНИ за [заличен текст] по КК на гр. Хасково (стар имот 331), заявява, че няма претенции за собственост върху имота, тъй като тя и баща й не са собственици и са се разпоредили със собствеността на имота, като последен настоящ собственик е Д. Г. К., поради което не е налице спор за материално право върху [заличен текст]. По така подаденото заявление е издадено процесното писмо, обективиращо отказ с изх. № 31-775/29.08.2025 г. на началника на СГКК-Хасково, съгласно което [заличен текст] (номер по предходен план – 331), ведно със сградата попадаща в него е нанесен в действащата кадастрална карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Според писмото, искането се изразява в промяна в запис в Регистъра на новообразуваните имоти (към ПНИ) чрез записване на Д. Г. К. като правоимащ собственик. Посочено в писмото е, че приложените към заявлението и надлежно вписани в СВ – Хасково документи за собственост, са отразени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ). В периода на поддържане в актуално състояние на КККР, последно е отразено изменение, засягащо поземления имот по отношение на границите на същия, сградата в него и актуализиране данните в КРНИ на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР в изпълнение на постъпили заявления вх. рег. № 01-305324/19.10.2015 г. и вх. рег. № 01-312799/26.10.2015 г. от Д. Г. К. като заинтересовано лице, по съответния законов ред. В писмото се посочва, че към настоящия момент последващи изменения на обектите в кадастъра не са заявявани и не са извършвани. Представя актуална скица от КККР с наличните кадастрални данни, регистрираните данни за собственици и носители на други вещни права и документи, удостоверяващи права, а именно: скица № 15-14-02577/26.08.2025 г. на [заличен текст]. Съгласно писмото, от съдържанието на актуалната скица се установява идентичност и съответствие в отразените граници на ПИ по КК и границите на новообразувания имот със същия идентификатор от одобрения със заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на областния управител на област Хасково – ПНИ на ж.р. „Кенана“, град Хасково. Според началника на СГКК, всички регистри на недвижими имоти към ПНИ се поддържат от общинска администрация до предаването им за отразяване по съответния ред в кадастралната карта, след приключване на процедурите по възстановяване на собствеността със заповед на кмета по §4, т. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според писмото на началника на СГКК, искането на Д. Г. К. касае именно нанасяне на промени в регистъра на новообразуваните имоти, с цел закупуване на разликата над 1000 кв.м., т.е. 186 кв.м., което нанасяне следва да бъде извършено служебно от община Хасково. Посочва се също, че обстоятелството по придобиването на имота и записването на настоящия собственик, съгласно изискванията на т.2.11, буква „б“ от съвместните заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ, за определяне на техническите изисквания и условия за контрол на плановете по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е било пропуснато да бъде отразено в регистъра на ПНИ относно новообразувания [заличен текст]. Ето защо, с цел отстраняване на несъответствията в регистъра на ПНИ и в изпълнение на изискванията разписани в горецитираните заповеди, това следва да бъде извършено от общинска администрация, която е компетентният административен орган. За да постанови отказа си, органът се е позовал и на чл. 67, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, според който в правомощията на СГКК е да нанася в КРНИ данни за имотите, собствениците и правата им върху тези имоти, за които има издадени нотариални актове за придобито право на собственост върху имоти, които са земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или има влязла в сила заповед на кмета на общината по §4, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ (каквато в случая няма). Обърнал е внимание, че измененията в данните за обектите в КККР се извършват без издаване на заповед в случаите на чл. 52 и чл. 53 от ЗКИР, както и в хипотезата на чл. 53а от ЗКИР, в това число и конкретния случай, попадащ в хипотезата на чл. 53а, т. 5, б. “г“ от ЗКИР. Посочва, че разпоредбата на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената в нея процедура за изменение на КККР е приложима при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1-5 за изменение на ПНИ, като според органа нито едно от тези основания в случая не е налице. Изменението в КККР се свежда до изменение в КРНИ на основание чл. 53 от ЗКИР във връзка с чл. 67 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., след постъпване на заявление по реда на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР. Уведомява, че до момента в СГКК - Хасково не е постъпило искане от община Хасково за служебно нанасяне на промени в КРНИ, както и не са представени документите и данните, подлежащи на отразяване в КККР, свързани с прилагане на ПНИ по отношение на засегнатия имот. Посочва, че в действащата КК на гр. Хасково са нанесени вписаните документи за собственост, представени от заявителите – нотариален акт № 131 от 10.02.2005 г. и заповед № 1194 от 07.10.2015 г. по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, за [заличен текст] с площ 1186 кв.м. По този начин според органа, СГКК е упражнила законовото си правомощие по поддържане и изменение на КРНИ. Счита, че процедурата по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е специална по отношение на ЗКИР. Цитира §4, ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно който когато заповедта за одобряване на ПНИ влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени КККР, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра по реда на ЗКИР. Чл. 53а, т. 5, буква „г“ от ЗКИР регламентира измененията в КККР да се извършват без издаване на заповед при наличие на влязъл в сила ПНИ по §4к, ал.6 във връзка с ал.11 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на това органът прави извод, че не е налице законово основание за извършване на производство по чл.54 от ЗКИР, при което се издава заповед от началника на СГКК. Предвид изложените мотиви в писмото, административният орган е намерил, че направеното искане със заявление вх.№05-6785/18.08.2025 г. на СГКК – Хасково за издаване на заповед за изменение на ПНИ за [заличен текст] в частта „регистър“ чрез внасяне на Д. Г. К. като негов собственик, респ. заличаване на вписания като такъв Г. Н. Д., е незаконосъобразно и неоснователно, поради което го е оставил без уважение. Посочено е, че записът за [заличен текст] в КККР и всички негови кадастрални данни, остават непроменени, като в случай на необходимост от актуализирането им, измененията на КККР от СГКК по местонахождение на имота се извършват по реда на Глава Шеста от ЗКИР и Глава Седма от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. по заявление на заинтересованите лица или упълномощено от тях лице. Административен съд – Хасково приел, че процесното писмо, обективиращо отказ на началника на СГКК - Хасково, е издадено от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административно производствените правила, но е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния отказ, обективиран в писмо на СГКК - Хасково не се споделят от касационната инстанция. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби, които да са основание за неговата отмяна. Според § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ след одобряване на КККР, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за тяхното изменение. По отношение на териториалната компетентност на административния орган приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР - измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Следователно, административният орган е бил материално и териториално компетентен да издаде оспореният отказ. В случая процесният отказ е обективиран в писмо, а не в заповед, представляващо индивидуален административен акт, властническо волеизявление на административния орган, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Неправилно съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е отказал да извърши исканото изменение в регистъра на ПНИ по подаденото от ответниците заявление на основание §4к, ал. 13, т. 2 във връзка с §4к, ал. 8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следва да се вземе предвид, че в процесния случай, установените факти не сочат на наличие на посоченото в заявлението основание за изменение на ПНИ по §4к, ал. 8, т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ – по съгласие на заинтересованите лица, а по-скоро се иска отстраняване на непълнота или грешка в регистъра на ПНИ (основание по §4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Също така, по отношение на имота не е приключила процедурата по §4к, тъй като не е издадена заповед на кмета на общината по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С основание посочва касаторът, че не е в правомощията на СГКК да направи исканото изменение на ПНИ, чрез заличаване на Г. Н. Д. в регистъра към ПНИ и заместването му с Д. Г. К. като собственик на процесния имот. Г. Н. Д. се е разпоредил с имота преди влизане в сила на ПНИ. СГКК – Хасково е отразил цитираните по-горе, по заявления на Д. К. от 2015 г., данни относно дарението от Г. Н. Д. на дъщеря му К. Г. Д., и впоследствие продажбата на имота от същата на настоящият собственик Д. Г. К. в режим на СИО с Д. Е. К.. За имота все още няма издадена заповед на кмета на общината по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която след това да се впише в имотния регистър по реда на ЗКИР. Основателно възразява касаторът, че след издаване на заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имота и влизането й сила, тя следва да се впише от СГКК – Хасково в имотния регистър по реда на ЗКИР. Съгласно разпоредбата на §4к, ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по ал. 6 влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал.7 се вписва в имотния регистър по реда на ЗКИР. Съгласно чл. 53а, т. 5, б. “г“ от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53, както и при: г) влязъл в сила план на новообразуваните имоти по §4к, ал. 6 във връзка с ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая тази процедура е приложима след издаването на заповедта по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри плановете по §4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се съхраняват и поддържат в актуално състояние от общинската администрация. След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри новообразуваните имоти се нанасят в кадастралната карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Процедурата за изменение на влязъл в сила ПНИ е регламентирана в чл. 28в ППЗСПЗЗ, съгласно който влезлият в сила план на новообразуваните имоти, съответно кадастралната карта, може да се изменя в случаите по §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл. 28б, ал. 11. Според § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след одобряване на КККР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за тяхното изменение, т.е. при влязъл в сила акт за одобряване на КККР, изменението на кадастъра, в който се инкорпорира плана на новообразуваните имоти, се извършва със заповед на началника на СГКК въз основа на решение на нарочна комисия - § 4к, ал. 13, т. 2 във връзка с ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както се посочва и в приложено по адм. дело № 1627/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, писмо изх. № 05-195(09г.)/04.01.2010 г. от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, измененията в кадастралната карта – за територия в обхвата на ПНИ, в случаите по §4к, ал. 8, т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ става по молба на заинтересуваните лица, като заявлението се подава до кмета на общината и се придружава от проект за исканото изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР. Заявлението с приложения проект се разглежда от комисията по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Комисията приема решение за основателност и съставя протокол. Протоколът на комисията по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е основание за извършване на изменение на кадастралната карта. Измененията се одобряват със заповед на началника на СГКК, която се съобщава на заинтересуваните лица по АПК. В случаите на явна фактическа грешка и подадено заявление от всички заинтересувани собственици не е необходимо разглеждането му от комисията по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1) ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2) бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3) настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на тези категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същ имот, в т. ч. претендира придобиване по давност на имота, възникналият материалноправен спор може да се разреши по общия исков ред в гражданското производство, не и в административното такова по оспорване на административния акт, какъвто е процесният отказ. Впоследствие, разрешаването на този спор може да е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ на основание §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В процесния случай не се заявява от ответниците по касация наличие на спор за материално право. Те желаят да се заличи първоначалният ползвател на имота, придобил имота по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ (съгласно представено по делото удостоверение от община Хасково), от регистъра на ПНИ, тъй като имотът е бил прехвърлен от него преди влизане в сила на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ. Съгласно относимите разпоредби на §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4, се изработват помощен план и ПНИ. Според §4к, ал. 2 от ПЗРЗСПЗЗ, помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно §4к, ал. 3 от ПЗРЗСПЗЗ, за установяване на границите на имотите преди образуване на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Според §4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържанието на плановете по ал. 1 и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Съгласно §4, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, плановете по ал. 1 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР. Съгласно §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения ПНИ могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". Според §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Съгласно §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя: 1. когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред; 2. когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3. когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен; 4. по предложение на съда по дела за делба на имоти; 5. със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици. В §4к, ал. 9 от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда, че финансирането на плановете по ал.1 се осъществява от държавния бюджет по годишна програма, съставена от областния управител и съгласувана с кмета на общината. Съгласно §4к, ал. 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите по § 4 областният управител възлага изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти до 30 септември на предходната година. В §4к, ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда, че когато заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по ал.6 влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал. 7 се вписва в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. В процесния случай, именно при такава хипотеза не е спорно, че новообразуваният имот е нанесен в кадастъра, а заповед по ал. 7 не е издадена, поради което не е вписана в имотния регистър. Съгласно §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 се извършват въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия, картография и кадастър. Според §4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решенията на комисията по ал.12: 1. до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри кметът на общината издава заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти; заповедта подлежи на съобщаване и обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс; 2. след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение. В чл. 28 от ППЗСПЗЗ са конкретизирани правилата относно изработването и приемането на помощен план и ПНИ по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, помощният план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, помощният план съдържа следните данни за имотите, предоставени за ползване: 1. граници и номера на имотите; 2. сгради и съоръжения; 3. обекти на наземната и подземната техническа инфраструктура; 4. хидрография; 5. релеф; 6. точки от геодезическата основа. Според чл.28, ал.3 от ППЗСПЗЗ, установяването на границите на имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, се извършва въз основа на: 1. информационните източници съгласно § 4к, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. заснемане по геодезически методи при наличие на условията по чл. 18а; 3. анкета по реда на чл. 18б, ал. 2, когато не могат да бъдат установени по реда на т. 1 и 2. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. В чл. 28 ал. 5 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че планът на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3,5 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват с уширение за обръщане на транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10 м. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5 м. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по §4а и 4б в съответствие с изискванията на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв.м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ предвижда, че при проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради (извън второстепенни, временни и стопански постройки) в самия имот и в съседните имоти, каквото се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти съгласно правилата и нормативите за устройство на територията, освен когато съществуващото разстояние е по-малко. Размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определят с плана по ал. 2 съобразно изискванията на правилника и на техническото задание по ал.8. Имотите с изход на задънена улица или път могат да имат лице с размер не по-малък от широчината на улицата или пътя. За урбанизираните територии се спазват минималните размери съгласно правилата и нормативите за устройство на територията. Допуска се и образуване на имоти с по-малки размери до размера на раздадените места. (чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от техническата служба на общината с техническо задание, което съдържа: 1. мащаба и границите на плана; 2. границите на територията от картата по чл. 18г, ал. 2; 3. границите на урбанизираните територии в случаите по §4, ал.2 и 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 4. списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.3; 5. списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия на протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби; 6. данни за общинска и държавна собственост и копия на актовете за държавна или общинска собственост; 7. копия на издадени нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключили съдебни производства; 8. широчина на улиците, съответно на полските пътища; 9. специфични изисквания към плановете по ал. 2; 10. строежи, непозволяващи възстановяването на собствеността съгласно §1в от допълнителните разпоредби и изискванията за определянето на необходимите за функционирането и експлоатацията им площи. Съгласно чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, в актуалната му към приемане на ПНИ редакция, Техническите изисквания към плановете по ал. 1 и 4 и условията за контрола им се определят със съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник". Съгласно относимата към случая също разпоредба на §62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, комисия, назначена от кмета на общината, в състав: главният архитект и главният юрисконсулт на общината, председателят на поземлената комисия и по възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели, разглежда постъпилите заявления по § 61 в едномесечен срок считано от 31 януари 1998 г. Според §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, комисията дава становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в §4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. За решението си комисията съставя протокол. Съгласно §62, ал. 3 от ПЗР на ПЗСПЗЗ, въз основа на протокола по ал.2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. В случай че се признава правото да се придобие собствеността, със заповедта се възлага извършването на оценка на имота. Заповедта се съобщава по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват по реда на Закона за административното производство (ЗАП). В чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 (ПНИ) и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 28а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби, имат право на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В процесния случай не е издадена заповед на кмета на общината по чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ (съответно заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Според чл. 28б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР. Съгласно чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, плановете по ал. 1 се приемат от комисия, назначена от областния управител, в която се включват представители на службата по кадастъра, на областната дирекция "Земеделие", на общинската служба по земеделие, на областната администрация и на техническата служба на общината. Съгласно чл. 28б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, плановете по ал. 1 се разглеждат в 30-дневен срок от внасянето им в областната администрация. Съгласно чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, приетите планове се съобщават от общинската администрация на заинтересуваните лица чрез обявление, обнародвано в "Държавен вестник", и чрез разгласяване в средствата за масово осведомяване и се излагат на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Обявлението се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от приемането на плановете. Съгласно чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в едномесечен срок от обнародването на обявлението по ал. 4 заинтересуваните лица могат да направят писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на общината. Не се установява в процесния случай да са били направени съответните възражения от ответниците по касация като заинтересовани лица в хода на процедурата по изработване и приемане на ПНИ. В КККР са били отразени вече промените в данните за собствеността им. Съгласно чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, комисията по ал. 2 разглежда постъпилите писмени искания и възражения в 30 - дневен срок и взема решение за отразяването им в окончателните проекти на плановете по ал. 1 и документацията към тях на базата на основателните искания и възражения, както и поради несъответствия, непълноти или грешки, които е констатирала. За решенията си комисията съставя протокол. Според чл. 28б, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, окончателните проекти на плановете по ал. 1 и документацията към тях за отразяване решенията на комисията се изработват от изпълнителя в срок, определен от комисията, но не по-дълъг от 60 дни. Съгласно чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния управител. Заповедта се изпраща в 3 - дневен срок за обнародване в "Държавен вестник". След обнародването на заповедта в "Държавен вестник" тя се разгласява по реда на § 4к, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават от заинтересуваните лица чрез областния управител пред административния съд в 14 - дневен срок от обнародването на заповедта. Съгласно чл. 28б, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти влиза в сила, ако не е обжалван в срока по ал. 8. Обжалването спира прилагането на плана в частите - предмет на жалбите. В процесния случай също не се установява да е обжалван от ответниците по касация ПНИ в съответната му част. Съгласно чл. 28б, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се счита за приложен след влизането в сила на заповедта по чл. 28а, ал. 1, трасиране на границите и въвод във владение на собствениците. Съобразно чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри плановете по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се съхраняват и поддържат в актуално състояние от общинската администрация. След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри новообразуваните имоти се нанасят в кадастралната карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В чл. 28в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ се предвижда, че влезлият в сила план на новообразуваните имоти, съответно кадастралната карта, може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл. 28б, ал. 11. Съгласно чл. 28в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в случаите по § 4к, ал. 8, т. 1, 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ заинтересуваните лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по § 4к, ал. 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. В процесния случай, относно твърдяната непълнота (грешка) в регистъра на ПНИ (основание по §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ) не се установява да е подадено искане от ответниците по касация до кмета на общината за разглеждане от комисията по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следва да се вземе предвид и цитираната от касатора заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на Министерство на земеделието и горите (МЗГ) (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В т. 2.10. от същата заповед се предвижда, че планът на новообразуваните имоти се придружава от регистър на новообразуваните имоти и таблица за изчисляване дължимото обезщетение на собствениците (приложение №1). Таблицата съдържа данни за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, и съответните новообразувани имоти, както и за обектите по §1 в ДР на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяване на собствеността. Таблицата се представя във формат Excel ("код по ЕКАТТЕ". ТАВ - файл). Според т. 2.11. от същата заповед: Регистърът на новообразуваните имоти съдържа: а) данни за имота: - код по ЕКАТТЕ и наименование на населеното място; - наименование на местността; - номер на имота; трайно предназначение на територията съгласно таблица 1 на приложение № 2 към Наредба № 14; - начин на трайно ползване - съгласно таблица 3 на приложение № 2 към Наредба № 14; площ категория; б) данни за собственика/ползвателя: - име, ЕГН и постоянен адрес на собственика - когато правото на собственост върху имота е възстановено/придобито или е извършена сделка с трето лице, преди да е изработен планът на новообразуваните имоти, и има издаден нотариален акт; - име, ЕГН и постоянен адрес на ползвателя - когато няма издаден нотариален акт; в) данни за документите за собственост/ползване: - акт за собственост; - удостоверение за ползване; - влязла в сила заповед на кмета на общината за оценка на имота по § 62, ал. 4 ПЗР на ПМС №456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и документ за извършено плащане в законния срок (по отношение на имотите, които се придобиват от ползвателите); - данни за решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ и удостоверение за наследници (по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване на собствениците). В този смисъл се твърди от ответниците, че в регистъра към ПНИ не са посочени данните по т. 2.11, б. „б“ от цитираните заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ: - име, ЕГН и постоянен адрес на собственика - когато правото на собственост върху имота е възстановено/придобито или е извършена сделка с трето лице, преди да е изработен планът на новообразуваните имоти, и има издаден нотариален акт. Посоченото навежда на основание по §4к, ал. 8, т. 1-3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което по аргумент от чл. 28в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, е следвало да бъде подадено искане от ответниците по касация до кмета на общината за разглеждане от комисията по §4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При условие, че такова не е подадено, в случая не може да се приеме, че към момента на подаване на заявлението от ответниците до началника на СГКК - Хасково за изменение на ПНИ по §4, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с §4, ал. 8, т. 5 (взаимно съгласие на заинтересованите лица), някоя от хипотезите по §4, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установено, че е налице, за да се допусне исканото със заявлението изменение на ПНИ. Нотариалните актове, обуславящи правоприемството и собствеността на ответника по касация К. са били надлежно отразени в КККР през 2015 г., преди влизане в сила на ПНИ през 2019 г. Не е налице спор за материално право, като се потвърждава и от ответниците по касация. Не се касае за явна фактическа грешка, по смисъла на §1, т. 9 от ПЗР на ЗКИР в приложимата редакция, съгласно който – „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31; Явна фактическа грешка е и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Не е налице и ЯФГ по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно който явна фактическа грешка е несъответствието между заснетите на терена трайни топографски елементи и/или съществуващата ситуация и отразяването им върху плана. Не се установява в тази връзка несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от плановете и карти по ЗСПЗЗ, в случая и границите по одобрения ПНИ. Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е технически орган, който съдейства за техническото изработване на проекта за изменение на ПНИ. Предвид вида на специалистите включени в нея, тя подпомага органа, овластен да одобри изменението на ПНИ (Кмета на общината при липса на кадастрална карта или Началника на СГКК при наличие на кадастрална карта), който макар и обвързани от техническите установявания на комисията, е задължен за прецени наличието на правните основания - наличието или липсата им, които са предпоставка за изменение на ПНИ. В случая, без да е била сезирана тази комисия, посочените основания за изменение на ПНИ не се установяват, поради което неправилен е изводът на съда за незаконосъобразност на отказа. Правилно от касатора е отказано с процесното писмо да бъде издадена заповед за исканото изменение на регистъра към ПНИ от началника на СГКК. Оспореното писмо, обективиращо отказ не страда от пороци по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Не се установява липса на мотиви на административния акт. Обстоятелствената част на акта съдържа аргументирани съображения на органа от фактическа и правна страна. В съответствие с подаденото заявление органът е посочил подробно доводи и съображения за постановяване на отказ. Налага се изводът за материалноправна законосъобразност на оспорения отказ от издаване на заповед за изменение на ПНИ. Разпоредбите на ЗСПЗЗ, регулиращи изменението на ПНИ и КККР, са специални и се прилагат когато обект на кадастъра са земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто е процесният случай. При изложената фактическа обстановка, правилно установена и подробно обсъдена от административния орган, е изведен законосъобразния решаващ правен извод за липса на основание за изменението на ПНИ по § 4к, ал. 8, т. 1-2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В съдебната практика се приема, че е извън правомощията на началника на СГКК да обсъжда и да дава превес на титулите за собственост на засегнатите лица и на заявителя. Не се установяват основанията за изменение на КККР по § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доказателства за закононарушения при изработване на ПНИ, одобрен със заповед на областния управител, не са безспорно установени. Същият е влязъл в сила. Дали ПНИ е съобразен с предхождащото го прехвърляне на процесния имот е следвало да се установи в производство по оспорване на заповедта за одобряване на плана, а въпросът относно правната възможност на правоприемниците на бившия собственик да довършат процедурата за възстановяване на земеделския имот е извън предмета на производството по изменение на влязлата в сила кадастрална карта и регистър, поради което наведените в тази връзка доводи на ответниците по касация не следва да се обсъждат. Не може да се приеме, че в случая с оглед изложената фактическа обстановка, се касае за хипотези по §4к, ал. 8, т. 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ – т. 4. по предложение на съда по дела за делба на имоти. Няма данни имотът да е предмет на делба. Поддържаната от ответниците теза, че искането е за изменение на основание § 4к, ал. 8, т. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ (т. 5 – със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици) не съответства на установеното от съдържанието на подаденото заявление и приложенията към него. С тях се иска корекция, отстраняване на непълнота/грешка в регистъра към ПНИ. Като не е приключено прилагането на влезлия в сила ПНИ по отношение на имота с издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Ответниците по касация не доказват наличие на основание за изменението в ПНИ някое от изброените по §4к, ал. 8, т. 1-5 от ПЗР ЗСПЗЗ, а искат извършване на изменението в КККР, именно за довършване на процедурата по възстановяване на собствеността им. Неоснователно е възражението на ответниците, че изменението на регистъра към ПНИ е необходимо за издаване на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да се допусне изменението на ПНИ, съответно в резултат на което да се допусне изменение на КККР, следва да са налице предпоставките по ал. 8, т. 1 - 5 на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Началникът на СГКК е нанесъл в КККР нотариалните актове, въз основа на които ответниците по касация К. са придобили право на собственост върху имота, преди влизане в сила на ПНИ и те фигурират като такива в КРНИ. Тоест не е налице непълнота или грешка в актуалните данни в КККР относно собствеността на имота, както с основание възразява касаторът. От компетентността на кмета на общината е да издаде заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която след влизането й в сила да бъде отразена в КККР. Отказът на кмета на общината (съответно изричен или мълчалив) би бил предмет на отделно съдебно производство. В случая не се спори, че по отношение на процесния имот има влязъл в сила План на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на област Хасково. В този ПНИ за собственик е вписан Г. Н. Д., придобил правото на собственост върху имота по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и въз основа на нотариален акт № 155, том 6, дело 2641 от 1995 г. Не се спори, че в регистъра на ПНИ не са отразени данните относно последващото, описано по-горе, прехвърляне на правото на собственост върху имота на Д. Г. К., който е придобил имота (в режим на СИО), а именно: Като собственик Г. Н. Д. дарява имота на дъщеря си К. Г. Д., съгласно [заличен текст], а Д. Г. К. (в режим на СИО – съпружеска имуществена общност) закупува от К. Г. Д. имота съгласно [заличен текст]. Тези промени не са отразени в регистъра към ПНИ, но са били вече отразени в КККР – КРНИ преди приемане на ПНИ. Тоест, са внесени промените на данните в КРНИ. Според §4к, ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по ал. 6 влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал. 7 се вписва в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Според чл. 28в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план на новообразуваните имоти, съответно кадастралната карта, може да се изменя в случаите по §4к, ал. 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл. 28б, ал. 11. Съгласно чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри плановете по §4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се съхраняват и поддържат в актуално състояние от общинската администрация. След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри новообразуваните имоти се нанасят в кадастралната карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Извън предмета на настоящото производство е въпросът с приключване на процедурата по възстановяване на имота на ответниците по касация с издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Законосъобразно е отказано извършването на исканото изменение на регистъра към ПНИ от СГКК-Хасково, поради липсата на законово изискуемите предпоставки за това. Първоинстанционният съд неправилно е отменил отказа, обективиран в писмо на началника на СГКК-Хасково. Решението следва да се отмени и вместо него да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски, както следва: за държавна такса 35,79 евро (равностойността на 70 лева), за адвокатско възнаграждение 639 евро (равностойността на 1250 лева), общо 674,79 евро (равностойността на 1,319.78 лева).