Определение № 379 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7381/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Делото е образувано по молба на Т. М. М.-К. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила въззивни решения № 255 от 29.10.2012 г и решение № 302 от 17.12.2012 г, постановени по гр.дело № 204/12 по описа на Ловешки окръжен съд. Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално допустима по следните съображения: Молителката е обосновала основанието по чл. 304 ГПК, а молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.Молбата е вписана и по нея е внесена държавна такса. Препис от молбата е връчен на Р. Д. К. и С. М. Д., които са оспорили същата по съображения, изложени в писмено възражение, като са посочили, че имота на ответника има наследствен характер, поради което молителката няма качеството на трето лице по смисъла на чл.304 от ГПК, което е обвързано от силата на присъдено нещо на съдебните решения. Молителката е съпруга на ответника Д. С. К..Двамата са сключили гражданска брак на 14.1.1998 г, ведно от представеното удостоверение № 095033/14.1.1998 г.На 23.6.2011 г Д. С. К. е признат за собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 53707.504.274 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-58/06 г на Агенцията по кадастъра, целият с площ от 897 кв.м.В този имот попадат спорните 45 кв.м, за които въззивния съд е приел, че са собственост на ищците, уважил е иска по чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР и за тази част е отменил нотариалния акт на ответника.Придобивната давност по отношение на спорната част е текла по време на брака между ответника и молителката.Последната не е взела участие като страна в производството, въпреки, че има качеството на задължителен и необходим другар. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение