Определение № 99 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 606/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е частна жалба на П. на Р. Б. (П.) срещу определение на Софийски градски съд от 07.10.2014 г. по гр.д.№ 9402/ 2014 г., с което е върната подадената от П. въззивна жалба срещу решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 9341/ 2013 г. Връщането е мотивирано с обстоятелството, че въпреки дадените указания, в законоустановения срок П. не е внесла дължимата за въззивното обжалване държавна такса 5 лв. Частният жалбоподател счита, че са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за отмяната му като незаконосъобразно. Излага доводи, че П. не дължи внасяне на държавна такса по дела, по които участва като ответник по предявени искове за обезщетяване на вреди на основание ЗОДОВ. Ответната страна Ц. Д. Б. не взема становище. Правният въпрос дължи ли П. държавна такса по дела, по които се явява ответник по искове за обезщетяване на вреди на основание ЗОДОВ, се разрешава противоречиво и от състави на Върховния касационен съд. За преодоляване на съществуващото противоречие и установяване на задължителна за всички съдилища практика е образувано тълкувателно дело № 7/ 2014 г. на Общо събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд. До постановяване на решение по него, производството по настоящето дело следва да бъде спряно, съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд