Определение № 96 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 775/2019 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Община Мъглиж е поискала да бъде спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 20 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 1440/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора. С последното, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част на предявения иск по чл. 49 ЗЗД за търпени неимуществени вреди над 9 500 лв. до 15 000 лв., е осъдена общината да заплати на ищцата С. Д. К. допълнително, наред с присъдените от първоинстанционния съд 9 500 лв., още 5 500 лв. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част - за присъдените обезщетения по чл. 49 ЗЗД за търпени неимуществени (от 9 500 лв.) и имуществени (от 1 013. 29 лв.) вреди от инцидент, настъпил на 05.06.2017 г. в гр. Мъглиж, ул. „Гео Милев" № 29, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на увреждането -05.06.2017 г. до окончателното им изплащане. Към молбата са приложени заверени преписи от подадена в срок от молителя касационна жалба срещу цитираното въззивно решение, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и от вносен документ за дължимата държавна такса за производството по чл. 288 ГПК, а така също и заверен препис от платежно нареждане за внесена от молителя по специална сметка на ВКС сумата от 16 013. 29 лв., съставляваща надлежно обезпечение. Постъпването на горната сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител С. със справка от 22.02.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора (длъжник по изпълнението) да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума и съобразно изложеното по-горе това задължение е изпълнено. Ето защо, молбата е основателна и следва да бъде уважена. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ГК, III г.о.