Решение № 15223 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2017 г.

Решение № 15223 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 718 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2812 от 2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002115005287-091-001/18.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 607/02.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват възникнали заемни правоотношения между страните и получаването на сочените суми от ревизирания. Намира, че тези средства не следва да бъдат включвани в съставения паричен поток за 2013 г., в резултат на което недостигът на разходваните над получените средства възлиза на сумата от 306 306.33 лв., която след редуциране на дължимите ЗОВ формира данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК в размер на 304 750. 96 лв. Сочи, че тази сума правилно е отчетена при определянето на годишната данъчна основа, в резултат на което точно са установени размерите на допълнително дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба - С. С. К. от гр. Ч., с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в първоинстанционното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002115005287-091-001/18.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 607/02.09.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който за С. С. К. са установени допълнително дължими данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 30 475.10 лв. и ЗОВ за 2013 г., от които ДОО - 771.66 лв., ЗО -482.28 лв. и ДЗПО- УПФ- 301.43 лв., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. То е обосновано с извършената съпоставка на получените през 2013 г. доходи и осъществените от лицето разходи, въз основа на която приходните органи са констатирали отрицателно салдо в размер на 306 306, 33 лв. Същото е формирано основно от внесени допълнителни парични средства в брой в управляваните и еднолична собственост на ревизирания "Т. Т." ЕООД и "С. Т." ЕООД, възлизащи общо на сумата от 321 900 лв. След приспадане на допълнително дължимите ЗОВ, ревизиращите са определили данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК в размер на 304 750,96 лв., към която са прибавили данъчната основа на доходите от трудови правоотношения в размер на 18 545,90 лв. Така са установили обща годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 323 296, 86 лв., а от там и размерът на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 32 329, 69 лв. От тази сума са приспаднали удържания данък от 1 854,59 лв., в резултат на което са определили допълнително дължим данък за внасяне в размер на 30 475, 10 лв. Задълженията за ЗОВ в посочените размери са установени на основание чл. 124а ДОПК. В хода на съдебното производство е проведена СсчЕ, основното и допълнително заключение по която са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Експертът е систематизирал представените договори за заем, разписки и извлечения от сметки 501 и 529 на дружествата заемодатели и е посочил, че при включването в приходната част на паричния поток за 2013 г. на сумите от трудово правоотношение, от "Еврофутбол" и "Еврошанс", както и на тези по договорите за заем, приходите на лицето надвишават разходите му с 4 039.94 лв. Уточнил е още, че в счетоводствата на всички дружества- заемодатели са налице данни за предоставените в заем парични средства, както и за връщането им. Единствено сумата от 12 600 лв. не е върната на "Инсист 2008" ЕООД. Анализирайки събраните доказателства и становищата на страните, съдът е приел, че спорът се концентрира върху включването в паричния поток на сумите по представените договори за заем и тези от т. н. "игри на късмета". В този контекст той е съобразил, че за сумите от "Еврофутбол" и "Еврошанс" са представени подробни описи и форми за изплащане, както и, че тези суми са декларирани в подаденото от ревизирания приложение № 6 от ГДД за 2013 г. За да приеме, че сумите по договорите за заем са реално получени от лицето, първоинстанционният съд е отчел представените разписки, обяснителни записки от всички дружества - заемодатели и констатираната от вещото лице разполагаемост на заемодателите със средства в съответните размери. Взел е предвид и счетоводното отразяване на движението на сумите по договорите от заемодателите, както и издадените разписки за връщането им през 2014 г. Въз основа на тези доказателства решаващият състав е достигнал до извод, че сочените суми са реално получени от ревизирания, с оглед на което същите следва да се включат в приходната част на паричния поток за 2013 г. При тези параметри съдът е констатирал, че не е налице недостиг на разходваните над получените от ревизирания средства, с оглед на което не е осъществена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Поради това е достигнал до заключението, че с РА незаконосъобразно е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК и е установен допълнително дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, поддържани и пред първоинстанционния съд, обосноваващи тезата му, че след като ревизирания и дружествата заемодатели не са декларирали заемните суми в ГФО, то не следва да се кредитират представените договори за заем, разписки, обяснения и заключението на експерта по проведената СТЕ. Като подкрепящи се по между си и при установената разполагаемост на заемодателите с предоставените суми обосновано решаващият състав е приел, че заетите средства следва да се включат в приходната част на паричния поток за 2013 г. Сам по себе си фактът, че определени доказателства са представени едва в хода на съдебното производство не обуславя пряк извод, че те са съставени за целите на процеса, а в случая - доказателствата за възникналите заемни правоотношения между страните и за предаването на заетите суми са ангажирани още в хода на ревизионното производство. Несподелим е аргументът, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на експерта по проведената ССчЕ, след като изводите на вещото лице са подкрепени от останалите относими доказателства. Действително, представените "форми за изплащане" от "Евробутбол" и "Еврошанс" не съдържат индивидуални данни за лицето, на което са изплатени сумите, но фактическото им държане от ревизирания и декларирането им в ГДД за 2013 г. мотивират с необходимата степен на убедителност заключението, че тези суми са получени именно от него. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че както получените в заем парични суми, така и печалбите от "Евробутбол" и "Еврошанс" следва да се включат в приходната част на паричния поток на ревизирания, в резултат на което крайното салдо за 2013 г. е положително. Това заключение опровергава констатацията за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и приложението на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. При липсата на основание за определяне на данъчна основа по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, неприложима е и разпоредбата на чл. 124а ДОПК досежно допълнително установените ЗОВ. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В депозирания от ответника по касация писмен отговор е инкорпорирано искане за присъждане на осъществените в първоинстанционното производство разноски. Същото намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с § 2 ДР на ДОПК, сочеща, че компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението в частта му за разноските е съдът, който го е постановил. Поради това, искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се изпрати по компетентност на АС- П., а производството по настоящото дело в тази му част да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение