Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г.

Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 255/11 от 21.03.2011 г. по касационна жалба на Я. В. Е. е допуснато касационно обжалване на решение № 190 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 222/2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 115 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 5153/2008 г. на Русенски РС и вместо това на основание чл. 353 от ГПК е извършил разпределение на допуснатите до делба два апартамента по друг начин, а именно в дял на касаторката е предоставен апартамент "И" на IV етаж, вх. В бл. 76 в [жк] ж. к.. Р. със застроена площ 59,66 кв. м., ведно с избено помещение № 14 с площ 5,56 кв. м. и 1,105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя с пазарна стойност 39 700 лв. В дял на Е. Д. Е. е разпределен апартамент "Б" на IV етаж вх. "А", блок. 79 в [жк] [населено място] с площ 41,21 кв. м. с избено помещение № 29 и 1,004% ид. ч. от общите части на сградата с пазарна стойност 28 800 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 69, ал. 2 от ЗН, приложим и при делбата между съсобственици и за неправилно приложение на задължителната съдебна практика, за нарушение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени доводите във отговора към касационната жалба. Ответникът по касация Е. Д. Е. е оспорил касационната жалба. Той е починал на 21.04.2011 г., заместен от наследника си В. Е. Д., който не е взел становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Русенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен 1964 г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 8.05.2008 г. Придобитите по време на Брака възмездно два апартамента са допуснати до делба между тях при равни квоти за апартамент "И" на IV етаж, вх. В бл. 76 в [жк] ж. к.. Р. със застроена площ 59,66 кв. м., ведно с избено помещение № 14 с площ 5,56 кв. м. и 1,105% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя с пазарна стойност 39 700 лв. и при квоти за Я. Е. - 21/22 ид. ч., а за Е. Д. Е. - 1/22 ид. ч. на апартамент "Б" на IV етаж вх. "А", блок. 79 в ж. к. Здравец [населено място] с площ 41,21 кв. м. с избено помещение № 29 и 1,004% ид. ч. от общите части на сградата с пазарна стойност 28 800 лв. РС се е съобразил с дяловете при които е допусната делба върху всеки от апартаментите и установения начин на ползване и е разпределил по-малкия апартамент на Я. Е., а на Е. Е. е разпределил по-големия апартамент, като го е осъдил да заплати за уравнение сумата 18 541 лв. Въззивната инстанция не е възприела този начин на разпределение, като се е мотивирала, че квотата на Я. Е. от двата допуснати до делба имоти общо е по-голяма, поради което следва да получи имота на по-голяма стойност, за да е по-малко и паричното уравнение. Така Е. Е. е осъден да заплати за уравнение на дела на касаторката сумата 7641 лв. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК е относно критериите, по които следва да се извършва разпределението на имотите по чл. 292 от ГПК /отм/:, респективно чл. 353 от действащия ГПК. По този въпрос решението на въззивния съд е в противоречие с Р № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. на ВКС I гр. о. постановено по чл. 218а от ГПК /отм/ и Р № 785/17.10.90 г. по гр. д. № 828/1990 г. I гр. о. С т. 5 от ПП № 7/1973 г. е прието кога тегленето на жребий не невъзможно и кога е неудобно. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий. С Р № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. I гр. о., постановено по отменения ГПК е прието, че щом направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерий и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм/ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. В Р № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм/, защото прилагането му води до това да не се създават на значителни затруднения. Настоящия състав възприема тази съдебна практика. Въззивният съд е приел като критерий общата стойност на дяловете от допуснатите до делба имоти и се е мотивирал с по-малкото парично уравнение без да държи сметка за квотите от всеки от делбените имоти за всеки от съделителите.. Такъв критерий и подобно негово приложение не е установен от закона и съдебната практика, поради което въззивното решение е неправилно. Съобразно отговорът на поставеният въпрос и поради това, че не е необходимо събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да извърши ново разпределение съобразно квотите на съделителите от всеки от апартаментите. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение