Определение № 838 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1343/2023 г.

Финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД, чрез адв. Р. М. обжалва определение № 530 от 17.07.2023 г. по ч.т.д. 337/23 г., Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 758 от 25.05.2023 г. по ч.т.д. 224/23 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл. 64, ал. 3 ГПК, с вх. № 10066 от 24.04.2023 г. от Е. З. Б., в качеството й на управител на „Финансово клирингова къща „Сконто съксес“ ООД, представител на „Полимери“ АД в несъстоятелност, чрез адв. Р. М., с искане за възстановяване на срок за подаване на молба за отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите на „Полимери“ АД, проведено на 09.08.2021 г., като просрочена, на основание чл. 64, ал. 3 ГПК.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на определението и обстоятелства относно необходимостта от възстановяване на срок за искане за отмяна на решение на Събранието на кредиторите, проведено на 09.08.2021 г., на основание чл. 64, ал. 3 от ГПК.

Изложени са обстоятелства, че срокът е пропуснат и че следва да се образува ново дело, пред друг състав за разглеждане на искането, на основание чл. 679 от ТЗ. Моли да се отмени определението.

В изложението към частната жалба сочи следните правни въпроси:

1. Задължен ли е решаващият съдебен състав да следи за точното и правилно приложение на разпоредбите на Правилника за администрацията в съдилищата при образуването на съдебните дела за възобновяване на срока?

2. Допустимо ли е образуването на самостоятелно дело по молба за възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 от ГПК, в случаите когато молителят е адресирал молбата си до надлежния съд и е посочил коректно номера на „висящото“ съдебно дело, по което той е страна и иска възстановяване на срок?

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд по несъстоятелност, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл. 64, ал. 3 от ГПК с вх. № 10 066/24.03.2023 г., подадена от Е. Б. в качеството й на управител на „Финасово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД, представител на „Полимери“ АД в несъстоятелност, за възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите на „Полимери“ АД (в несъстоятелност ), проведено на 09.08.2021 г.

Въззивният съд е приел, че е бил сезиран с частна жалба срещу определение на Окръжен съд – Варна в производство, образувано по молба на „Финансово клирингова къща Сконто Съксес“ ООД, представител на „Полимери“ АД, с която е отправено искане за отмяна на решение по т. 2 от протокола на Събрание на кредиторите на длъжника „Полимери“ АД в несъстоятелност, проведено на 09.08.2021 г. Едновременно с искането за отмяна на решението на събранието на кредиторите, в нарочна молба се иска възстановяване на срока по чл. 679 от ТЗ. Изложени били твърдения, че пропускането на срока за отмяна на решение на Събрание на кредиторите, се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Прието е че съдът е оставил без разглеждане молбата за възстановяване на срока, на основание чл. 64, ал.3 от ГПК, като просрочена.

Прието е, че съгласно чл. 679, ал. 2 от ТЗ, искането за отмяна решение на събрание на кредиторите се прави в седмодневен срок от провеждането му. Последният тече от датата на провеждане на събранието, независимо дали лицето е взело участие в него или не, като срокът е преклузивен.

В мотивите си въззивният съд е приел, че с влязло в сила определение по т.д. 775/21 г. на ОС Варна, е прието, че е установено знанието на молителя за пропускане на срока за подаване на молба по чл. 679 от ТЗ. Прието е, че срокът по чл. 64, ал. 3 от ГПК, за възстановяване на срок за отмяна на решението на Събрание на кредиторите, не е спазен и молбата е подадена след срока.

Освен това е прието, че съгласно трайната практика на ВКС, производството по чл. 64 от ГПК, следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск или молба за защита на лични или имуществени права, т.е. всяко действие предполага висящ съдебен процес. Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони, като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респ. като условие за валидно сезиране на съда, с иск или молба за защита на накърнени граждански права и интереси, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл. 64, ал. 2 Г ГПК. Така е достигнат извода, че е недопустимо искането за възстановяване на срока и е потвърдено определението в частта, в която е оставена без разглеждане молбата за възстановяване на срока, с правно основание чл. 64, ал.3 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран Върховният касационен съд, е недопустима.

В производството по несъстоятелност, в рамките, на които е подадено искането на жалбоподателя, актовете на съда по несъстоятелност могат да се обжалват по реда и начина, посочен в чл. 613а, ал.1, 2 и 3 от ТЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, по приложение на тези норми, само актовете, посочени в чл. 613 а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, могат да се обжалват по общия ред на ГПК. Съгласно чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ останалите актове на съда по несъстоятелността подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Съгласно чл. 679, ал. 4 от ГПК при подадено искане за отмяна на решение на събрание на кредиторите, съдът се произнася с определение. Този акт, не е включен в чл. 613 а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Следователно подлежи на обжалване само пред съответния апелативен съд, на основание чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ.

По отношение на искането за възстановяване на срок, на основание чл. 64 от ГПК, за отмяна на решение на събранието на кредиторите, на основание чл. 679 от ТЗ, следва да се приеме, че са приложими същите правила за обжалване. Актът на съда по искане за възстановяване на срока, респ. произнасянето по допустимостта на искането, следва да се приеме, че подлежи на обжалване по реда, предвиден в чл. 613а, ал. 3 от ТЗ. Независимо, че искането е оставено без разглеждане, въззивната инстанция е инстанция по същество и подадената срещу неговия акт частна жалба е недопустима. Наличието на специален ред, предвиден в чл. 613 а, ал. 3 от ТЗ, относно актовете в производството по несъстоятелност, изключва изключва обжалваемостта по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, предвид изричната норма на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения ще следва да се остави без разглеждане частната жалба.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България