Определение № 1907 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2582/2023 г.
ВКСII гражданско отделение29.06.2023 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н. Б. Н. срещу определение № 4735 от 12.04.2023г. по ч.гр.д. № 623/2023г. на Софийски градски съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образуваното производство е по чл. 274, ал.3 ГПК по частна жалба на Н. Б. Н. срещу определение № 4735 от 12.04.2023г. по ч.гр.д. № 623/2023г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е отменено решение (имащо характер на определение) от 01.12.2022г. по гр.д. № 66305/2016г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба на Н. Б. Н. за допълване по чл. 250 ГПК на решение по същото дело от 31.01.2022г. чрез произнасяне по претенцията му по чл. 344, ал.2 ГПК и вместо това е допълнено горепосоченото решение като е оставена без уважение молбата на Н. Н. по чл. 344, ал.2 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Изложени са съображения в подкрепа основателността на искането. За да обоснове допустимостта на частната касационна жалба жалбоподателят изтъква, че определението е постановено за първи път от въззивен съд с оглед липсата на произнасяне от първоинстанционния по направеното искане по чл. 344, ал.2 ГПК. Позовава се на т.6 на Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответницата по частната жалба И. Я. К. взема становище, че не следва да се допуска касационно обжалване, евентуално че определението е правилно. По допустимостта на частната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гр.д. № 63305/2018г. на Софийски районен съд е по иск за делба във фазата по извършването й. От страна на съделителя Н. Н. е заявена претенция по сметки по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обещетение за лишаване от ползване на делбените имоти - апартамент и гараж; заявено е и искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал.2 ГПК, като бъде осъдена И. К. да заплаща обезщетение за това, че той е лишен от ползването до приключване на делбата. Районният съд не се е произнесъл по това искане с решението по извършване на делбата; произнесъл се е по претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС (това е констатирано с определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 6032/2022г.). Н. е поискал допълване на съдебния акт по реда на чл. 250 ГПК, което е било отказано от Софийски районен съд с решение от 01.12.2022г. Съображенията са, че съдебният акт съдържа произнасяне и по това искане. В решението отново са посочени мотивите за неоснователност на искането по чл. 344, ал.2 ГПК. Софийски градски съд, действащ по частна жалба срещу решението, (имащо характер на определение), с което е оставено без уважение искането за допълване, е приел, че първоинстанционният акт е непълен и следва да бъде допълнен с произнасяне по искането по чл. 344, ал.2 ГПК. Разглеждайки претенцията по същество, я е намерил за неоснователна. Счел е, че не е доказано Н. да е възпрепятстван да ползва апартамента и гаража - той има ключове от тях и съхранява свои вещи там. Затова е постановил отмяна на обжалваното първоинстанционно определение, с което е отказано допълването и вместо това е постановил ново, с което е оставил молбата по чл. 344, ал.2 ГПК без уважение. Горепосоченото определение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК. Определението по чл. 344, ал.2 ГПК цели да разреши въпроса за ползването на делбения имот до приключване на делбеното производство; то няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата. С него не се разрешава спор по същество и подлежи на двуинстанционен контрол, т.е. не достига до обжалване пред Върховния касационен съд. В този смисъл е приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което привременните мерки по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ (разпоредба аналогична на чл.344, ал.2 ГПК) подлежат на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на въззивната инстанция процесуалният ред за защита се изчерпва. В същия смисъл е и последователната практика на Върховния касационен съд - определение № 50221 от 13.10.2022г. по ч. гр. д. № 3249/2022г. на ІІ г.о., определение № 74/9.02.2015 г. по гр. д. № 6486/2014 г. на I г. о., определение № 313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2225/2014 г. на IV г. о., определение № 36/28.01.2014 г. по гр. д. № 6738/2013 г. на I г. о. и др. Горният извод не се променя от факта, че в случая въззивният съд отменя определение на първата инстанция и вместо него допълва постановеното решение. Производството по чл. 344, ал.2 ГПК и в тази ситуация е двуинстанционно. На основание изложеното частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.