Определение № 409 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 336/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 87 от 4.04.2012 г. по гр.д. № 146/2012 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влезлите в сила решения на Софийски градски съд от 5.01.2011 г. по гр.д. № 9884/2010 г. и потвърденото с него решение от 12.03.2010 г. по гр.д. № 24027/2009 г. на Софийски районен съд. Ответникът по частната жалба АСО [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд. състав на ІІІ г.о., намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е приел, че същата е недопустима, тъй като в нея не е мотивирано нито едно от отменителните основания по чл.303, ал.1 ГПК. Приел е също така с оглед представените доказателства, че дори да се приеме, че соченото основание е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата също е недопустима, като подадена извън законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Определението е правилно. Съгласно уредбата на производството по отмяна- чл.303-309 ГПК като двуфазно, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на формулирани основания за отмяна па смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. В случая както в частната жалба, така и в молбата за отмяна са изложени доводи за неправилност и необоснованост на влязлото в сила решение на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд. Така изложените доводи съставляват основания за инстанционен контрол, за които процесуалния ред за тяхното заявяване по реда на обжалването е изчерпан, а не на такива по чл.303, ал.1 ГПК. Отмяната по чл.303 ГПК е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения само при наличието на изрично посочените основания за отмяна. Като специално средство за извънинстанционен контрол при отмяната не могат да се навеждат общите оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон, след като същите не могат да бъдат квалифицирани като основание по чл.303 ГПК. В случая правилно съставът на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел, че не е налице нито едно от посочените в закона основания за отмяна, и поради липса на обстоятелства, които попадат във фактическите състави на чл.303 ГПК е оставил без разглеждане, като недопустима подадената от Д. молба. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.