Определение № 100 от 13.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2564/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от касатора „АГРОКОНТРОЛ“ ООД, чрез процесуален пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 247 от 13.08.2025 г. в частта му относно разноските, като на молителя се присъдят такива, сторени при разглеждане на делото във всички инстанции, в т. ч. за заплатен адвокатски хонорар, с оглед окончателния изход от спора и уважаването на предявения от дружеството иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – ответникът по касация „АНИ – ДЕСИ 2000“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, е депозирала отговор с изразено становище, че при произнасянето си по искането за допълване на решението в частта за разноските ВКС следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и незадължителния характер на предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа. Ответниците по касация С. С. И. и И. К. К. не изразяват становище по молбата. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното: С решение на настоящия съдебен състав № 247 от 13.08.2025 г. по т. д. № 2564/2022 г., след допуснат касационен контрол по касационна жалба на „АГРОКОНТРОЛ“ ООД, е отменено решение № 95 от 08.07.2022 г. по в. т. д. № 350/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260056 от 21.06.2021 г. по т. д. № 149/2020 г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на иска на „АГРОКОНТРОЛ“ ООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу „АНИ – ДЕСИ 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К., за да бъде прието за установено, че сключеният между ответниците договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г., рег. № 3762, акт 37, том 4 по описа на нотариус В. Р. с рег. № 550 в НК, вписан в СВ при Районен съд – Кнежа, както следва – том 3, № 58, ДВ вх. рег. № 1816, няма правно действие за стопанските години от 2024/2025 г. до 2030/2031 г., и вместо него е приел за установено, че сключеният между „АНИ – ДЕСИ 2000“ ЕООД, С. С. И. и И. К. К. договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г. няма правно действие за стопанските години от 2024/2025 г. до 2030/2031 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 229, ал. 3 ЗЗД. Допуснатото до касация въззивно решение е обезсилено в останалата обжалвана част (с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на „АГРОКОНТРОЛ ООД“ срещу същите ответници, за установяване по съдебен ред, че сключеният между ответниците договор за наем на земеделска земя от 24.09.2020 г. няма правно действие за стопанските години от 2021/2022 г. до 2024/2025 г.) и производството по делото в тази част е прекратено. Съгласно този окончателен резултат по спора има основание ответниците по иска да понесат отговорността за сторените от насрещната страна разноски при инстанционното разглеждане на спора, които са своевременно претендирани и по които съдът е пропуснал да се произнесе с решението си по чл. 290 ГПК. От приложените по делото доказателства (договори за правна защита и съдействие и платежни нареждания) се установява, че за производството пред първоинстанционния Плевенски окръжен съд настоящият молител е направил разноски в общ размер от 5 006.60 лв., от които 3 000 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение и 2 006.60 лв. – платени държавни такси и депозит за вещо лице; във въззивната инстанция сторените разноски са в общ размер от 2 350.80 лв., от които 1 500 лв. платен в брой адвокатски хонорар и 850.80 лв. – държавна такса за подадената въззивна жалба, а пред ВКС – общо 880.80 лв., представляващи платени държавни такси на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че молителят е извършил надлежно – в съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., доказване за реално извършените разноски за защита по делото, поради което следва да бъде разгледано възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение ( в какъвто смисъл се цени становището на „АНИ – ДЕСИ 2000“ ЕООД). В тази връзка следва да се посочи, както правилно е отбелязал и възразилият ответник, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 229, ал. 3 ЗЗД относно конкуриращи се договори за ползване на земеделски земи под аренда и наем и неговата парична оценка (42 250 лв.), вида и обема на извършената работа от процесуалния представител на „АГРОКОНТРОЛ“ ООД (изразяваща се последователно в подаване на искова молба, допълнителна искова молба, писмена защита и въззивна жалба; участие на пълномощника в три открити съдебни заседания пред първа инстанция; без явяване във въззивната инстанция, с подадена преди заседанието молба със становище по хода на делото), настоящият съдебен състав намира, че с оглед горното разрешение договорените и заплатени от дружеството размери на адвокатските възнаграждения от 3 000 лв. – пред първата инстанция, и 1 500 лв. – за защита пред въззивната инстанция, не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъдат редуцирани. Заплатените от страната в тези размери възнаграждения са обосновани и справедливи – така, както изисква чл. 36 ЗАдв. В касационното производство не са представени доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на касатора „АГРОКОНТРОЛ“ ООД. По тези съображения и доколкото съдът не се е произнесъл относно отговорността за разноските в окончателното решение по чл. 290 ГПК, същото следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК, чрез присъждане в полза на молителя на сумата от общо 8 238.20 лв. – равностойност на 4 212.12 евро - сторени съдебно-деловодни разноски при инстанционното развитие на спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение