Определение № 2172 от 31.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1147/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Аркон Партнърс“ ООД, [населено място], срещу определение №232/15.04.2024г., с което производството по в.т.д.№150/2024г. на Софийски апелативен съд е спряно до приключване на производството по т. д.№2045/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 9 състав, с окончателен съдебен акт. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение съществени процесуални правила. Поддържа, че няма основание за спиране, поради липса на преюдициалност между делата. Излага доводи,че и двете инстанции са приели за разглеждане недопустимо възражение за прихващане, а също и че претендираното от ответницата вземане не е нито ликвидно, нито изискуемо. Счита, че изходът на т. д. №2045/2021г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 9 състав, не е релевантен за предмета на производството по иска по чл.145 от ТЗ. Ответницата В. Р. Д. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по в.т.д.№150/2024г., съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между производството по иска по чл.125 от ТЗ за заплащане стойността на дружествения дял на ищцата В. Д. от капитала на ответното дружество, по който е образувано т.д.№2045/2021г. на Софийски градски съд и производството по настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл.145 от ТЗ на „Аркон Партнърс“ ООД, легимиращ се като правоприемник на „Аркон Консулт“ ЕООД по силата договор за цесия от 17.09.2021г., срещу В. Р. Д. за сумата от 4 000 000 щ.д., с равностойност по курса на БНБ за 20.08.2021г. в размер на 6 703 200 лева, представляващи обезщетение за нанесени от ответницата, в качеството й на управител, имуществени вреди на „Аркон Консулт“ ЕООД. Относно приложението на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - за съдържанието на връзката на преюдициалност и следва ли решението по обуславящото дело да създава сила на пресъдено нещо относно факти/правоотношения, релевантни за разрешаването на обусловеното дело, или е достатъчно същите да бъдат разгледани в мотивите, е формирана практика с определение №2130/22.08.2023г. по ч.гр.д.№2791/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. В същото съставът на ВКС се е позовал на разясненията в ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017г. по т. д.№7/2014г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно определение по ч.т.д.№766/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., нормата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК изисква наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Настоящият състав изцяло споделя посочената практика на ВКС. Изводът на състава на Софийски апелативен съд относно наличието на преюдициалност между предявения в производството по т.д. №2045/2021г. на Софийски градски съд иск по чл.125 ал.3 от ТЗ и предмета на производството по настоящото дело, не е в съответствие с тази практика. Възражението за прихващане въвежда като предмет на спора, наред с претендираното от ищеца материално право и заявеното от ответника насрещно вземане, с което същият прави прихващане. Съгласно задължителните разяснения в ТР №2 от 18.03.2022г. по т.д.№2/2020г., на ВКС, ОСГТК, не е задължително активното вземане да е ликвидно, то може да е спорно, като неговото съществуване ще бъде установено в съдебното производство по предявения иск за вземането на насрещната страна /пасивното вземане/. С оглед изложеното неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че тъй като заявеното от ответницата вземане не е безспорно, съответно ликвидно, приетото за разглеждане възражение за прихващане е недопустимо. Относно довода за това, че активното вземане на ответницата, с което се прави прихващане, не е изискуемо, това е довод, касаещ наличието на предпоставките за пораждане на ефекта на прихващането и самата основателност на възражението, а не неговата допустимост. Този довод не може да бъде преценяван в настоящото производство, по него въззивният съд следва да се произнесе с решението по съществото на спора. Независимо от изложеното, връзка на преюдициалност между двете производства не съществува поради това, че в тях участват различни страни. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗЗД ако не се е съгласил изрично с цесията, длъжникът може да прави възражения за прихващане на цедираното вземане със свои вземания срещу цедента. Следователно ответницата – длъжник може да прави възражение за прихващане на задължението си към цесионера с вземането си срещу дружеството цедент „Аркон консулт“ ЕООД / освен ако в производството се установи, че тя се е съгласила изрично с цесията/. Длъжникът В. Д. обаче следва да докаже съществуването на това вземане и в настоящото производство по предявения от цесионера „Аркон Партнърс“ ООД иск, доколкото решението в производството по предявения от нея срещу цедента „Аркон Консулт“ ЕООД иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ, в което цесионерът не участва като страна, няма да формира сила на пресъдено нещо между нея и цесионера по отношение на вземането й за стойността на дружествения дял. Не намира приложение в случая разпоредбата на чл.298 ал.2 от ГПК, защото ищецът в настоящото производство „Аркон Партнърс“ ООД не е правоприемник на „Аркон Консулт“ ЕООД по отношение на вземането, предмет на спора по т.д.№2045/2021г. на Софийски градски съд. Посочената разпоредба предвижда, че влязлото в сила решение има действие и за правоприемниците на страните, но тя се отнася до универсалните правоприемници и частните правоприемници на материалното право, предмет на конкретното дело. По тези съображения решението, постановено по т.д.№2045/2021г. на Софийски градски съд, няма да породи сила на пресъдено нещо по отношение на „Аркон Партнърс“ ООД. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение за спиране на производството по т.д.№150/2024г. на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,