Определение № 5920 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ДНСК за допълване на определение № 3535 от 21.03.2024 г., постановено по адм. д. № 2533/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с определението е оставено в сила определение №621/18.01.2024г., постановено по адм. дело №6428/2022г. по описа на АССГ, Първо отделение, 47-ми състав в обжалваната му част, с която е прекратено производството по делото по исковите претенции на С. П. В. срещу ДНСК за осъждането ѝ за неимуществени вреди, заявени като болки и страдания от три заповеди на Началник на ДНСК РД №16-021 от 09.09.2021г. и №16-022 и №16-023 от същата дата и действия - свален електромер, както и иска за сумата от 180лв. имуществени вреди във връзка със сума, дължима по фактура №00000000200 от 24.09.2021г. Иска се изменение на определението, като бъде допълнено и бъдат присъдени направените и поискани своевременно разноски от 200 лв. Ответникът – С. П. В., съобразно дадената ѝ от съда възможност дава становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С определение № 3535 от 21.03.2024 г., постановено по адм. д. № 2533/2024 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила определение №621/18.01.2024г., постановено по адм. дело №6428/2022г. по описа на АССГ, Първо отделение, 47-ми състав в обжалваната му част, с която е прекратено производството по делото по исковите претенции на С. П. В. срещу ДНСК за осъждането ѝ за неимуществени вреди, заявени като болки и страдания от три заповеди на Началник на ДНСК РД №16-021 от 09.09.2021г. и №16-022 и №16-023 от същата дата и действия - свален електромер, както и иска за сумата от 180лв. имуществени вреди във връзка със сума, дължима по фактура №00000000200 от 24.09.2021г. Наред с това Върховният административен съд, въпреки своевременно направеното в писменото становище искане на ДНСК за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски не е осъдил С. В. да ги заплати на ДНСК. Направеното искане за допълване на определението в частта за разноските и присъждане на размера на направените разноски по защитата срещу отхвърлената частна жалба на С. В. е основателно. Съдът следва да уважи искането, но доколкото не се разкрива фактическа и правна сложност на спора в тази му част следва да присъди минимума, определен в закона. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение