Определение № 346 от 06.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7143/2013 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя В. С., чрез процесуалния му представител адв. Р. С., за отмяна на решение без номер от 18 юни 2012 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание от същата дата по гр.д. № 1512 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. В молбата за отмяна се поддържа наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на неприсъственото решение на районния съд. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на Софийския градски съд за разглеждане на подадената молба. Основанията за това са следните: Атакуваното решение е постановено след сторено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, при което съдът е преценил, че са налице предпоставките на чл. 238 и 239 ГПК – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил негов представител за съдебното заседание, няма направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Изложените в молбата за отмяна съображения са тези по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят неправилно е отправил искането си пред ВКС, тъй като по него като допустимост и основателност, е компетентен да се произнесе въззивният съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение